Когато са били открити, антибиотиците са били толкова ефикасни и употребата им е била лишена от рискове, че са били използвани за лечение на всякакви инфекции. В днешно време антибиотичното лечение е изправено пред множество предизвикателства, тъй като антибиотиците разрушават чревния микробиом и бактериите стават все по-устойчиви на тях.
Първите открития на науката
Тези медикаменти са се появили през 20 век. Първият антибиотик е изолиран от мухъл, открит върху хляба. Тези изолати са били използвани за превенция на инфектирането на раните. Мухълът съдържа молекули с антибиотична активност, тоест те са способни да унищожват някои бактерии. Открити са през 1928 г. от британския биолог Флеминг. Той е опитал, макар и напразно, да изолира пеницилина. По-късно, през 1939 г., двама учени Флори и Чейн са успели да го изолират и впоследствие е бил използван в армията за лечение на пневмонии, менингити и сифилис.
Антибиотиците се изолират от естествени молекули
За да оцелеят, живите организми трябва да разполагат със защитни механизми срещу различни бактерии и патогени. Някои гъбички, например, съдържат токсини, които елиминират патогените. Именно тези токсии са антибиотиците. Някои от тях са ефективни срещу малък брой патогени - тесноспектърни, а други - срещу повече причинителни - широкоспектърни. Антибиотиците се класифицират според начина им на действие - някои пречат на синтеза на стената на бактерията, други - действат върху плазмената мембрана. Въпреки това, не всички антибиотици могат да се прилагат при хората - някои са много токсични или имат твърде нестабилна структура.
Антибиотиците не са ефективни срещу вируси
Вирусите не са изградени от клетки, те са много просто устроени и имат нужда от гостоприемника си, за да се размножават в него. Те така променят клетъчния метаболизъм, че да го използват в своя полза. Тъй като антибиотиците действат върху клетъчната стена или белтъци, то те са неефективни срещу вирусите и дори биха поразили нашите собствени клетки, ако няма бактериална инфекция.
Антибиотична резистентност
Това е основният проблем в антибиотичното лечение в днешно време. Например амоксицилинът - ключов широкоспектърен антибиотик, се абсорбира в червата преди да навлезе в кръвта. След това се насочва към всички тъкани, които са засегнати, разрушавайки бактериите там. Това означава обаче, че той разрушава както полезните, така и патогенните микроорганизми, например тези в чревния микробиом. Смята се, че в популациите има бактерии, които са с мутации - генетични вариации, които ги правят устойчиви към антибиотиците. Не антибиотикът причинява резистентността, а самата бактерия притижава мутация, която ѝ позволява да оцелее под действието на антибиотика и така може да продължи да се размножава, въпреки действието му. Не при всички бактерии се появяват тези гени, но пък бактериите могат да си ги предават помежду си.
Антибиотиците са и растежни фактори
Установено е, че почти всички антибиотици имат влияние върху растежа. Каквито и да са структурата, действието и спектърът им действие, те действат върху бактериите, но те, от своя страна, имат ключова роля в процесите на растеж. Учените са потвърдили това през 2007 г., когато е установено, че лабораторни модели, които са приемали антибиотици дори в ниски дози, са имали 15% повече мастна тъкан, отколкото контролната група. Установено е, че антибиотиците променят чревния микробиом и под тяхно действие бактериите усвояват някои отпадни продукти, които в други случаи трябва да бъдат елиминирани от организма, превръщайки ги в мазнини.
Референции:
https://www.passeportsante.net/fr/Actualites/Dossiers/DossierComplexe.aspx?doc=7-verites-sur-les-anitibiotiques
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25126780
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25488483
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=teixobactin
