В човешкия организъм всички системи са свързани и не могат да съществуват една без друга. Всяка има своя функция и от адекватното й изпълнение зависи състоянието на другите системи и качеството на живот.

Лошото хранене или приемът на много мазнини от бързи закуски, пържени храни, на малко витамини от плодове и зеленчуци, както и храненето с пикантни храни, кафе и употребата на алкохол и цигари могат да увредят, освен храносмилателната, така и други системи на тялото и дори да увеличат риска от инфаркт и инсулт. На първо място лошата диета може да доведе до затлъстяване и до прогресия на атеросклерозата. Атеросклерозата увеличава риска от развитие на коронарносъдова, мозъчносъдова болест и миокарден инфаркт и инсулт.

Сърдечносъдовата система се състои от сърце, кръв и кръвоносни съдове, които доставят чрез кръвта хранителни вещества и кислород на тялото. При увреда на сърцето или кръвоносните съдове може да се наруши метаболизма на цялото тяло. Например, при атеросклероза се образуват холестеролови плаки по кръвоносните съдове на тялото, които ги стесняват или дори запушват. Когато се стесни или запуши кръвоносен съд, хранещ мозъка, може да се получи инсулт, а когато се стесни или запуши кръвоносен съд, изхранващ сърцето (коронарна артерия) може да се развие миокарден инфаркт (сърдечен удар).

При заболявания на сърдечносъдовата система може да се наруши кръвоснабдяването на някои отдели на храносмилателната система, което да се прояви с образуване на язви, възпаление, образуване на кръвни тромби, умиране на част от чревната тъкан (чревна некроза).

Нервната система изпраща импулси, чрез които контролира всички останали системи. Тя участва в регулацията на секрецията на стомашна киселина, чревните движения, кръвоснабдяването на стомашно-чревния тракт и други процеси. Прекомерният стрес върху нервната система, например, може да доведе разстройството на функциите на гастроинтестиналния тракт и се свързва с редица заболявания като язва на стомаха или дванадесетопръстника и други.

NEWS_MORE_BOX


По време на мозъчния инсулт се уврежда част от мозъка. Нарушават се и функциите, които той контролира. При увреда на определени части от мозъка от инсулт могат да възникнат усложнения от страна на храносмилателната система като затруднения в храненето, гълтането, загуба на контрола върху червата (инконтиненция) и други.

Над 90% от инсултите са исхемични, това означава, че се дължат на стесняването или запушването от тромб на артерия, изхранваща част от мозъка. Затова след инсулт на повечето пациенти се изписва терапия, която включва лекарства, потискащи тромбообразуването – най-често ниски дози ацетилсалицилова киселина. Приемът на ниски дози ацетилсалицилова киселина продължава дълго, обикновено до живот, за да може да се осигури продължително намаляване на риска от повторен инсулт. Тази протекция не идва без съответната цена.

Aцетилсалициловата киселина потиска действието на СОХ-ензимите и продукцията на простагландини – вещества, участващи в естествената защита на стомашната лигавица. При пациентите, приемащи продължително дори и ниски дози ацетилсалицилова киселина, се увеличава значително рискът от образуване на язва на стомаха или дванадесетопръстника. Повечето язви са безсимптомни, а усложненията от тях като кървене, перфорация и перитонит могат да бъдат животозастрашаващи. Затова често към терапията с ацетилсалицилова киселина се добавят и медикаменти, предпазващи стомаха.


Съществуват и нови медикаменти, които комбинират в едно ниска доза ацетилсалицилова киселина и инхибитор на протонната помпа (намаляващи нивата на стомашната солна киселина). Те осигуряват продължителна протекция на стомаха, прибавена към намаления риск от миокарден инфаркт и инсулт, който носи ацетилсалициловата киселина.