Д-р  Иван Сираков е завършва медицина в Медицинския Университет в гр. Стара Загора през 1995 г. Работи в Клиниката по гастроентерология и хепатология на ВМА от 2001 г. Понастоящем е главен асистент. Има специалности по вътрешни болести и гастроентерология, както и проведени курсове и специализации в Холандия, Австрия, Швейцария, Германия, Испания. Понастоящем се занимава с инвазивна гастроентерология и хепатология. Притежава признати сертификати за всички високоспециализирани дейности, които са обект на специалността.

 

Д-р Сираков, близо половин милион българи приемат редовно ниски дози  ацетилсалицилова киселина за сърце? Безопасен ли е за стомаха продължителният прием на ацетилсалициловата киселина?

Продължителният прием на ниски дози ацетилсалицилова киселина осигурява сърдечносъдова профилактика при пациентите, които я приемат, но ацетилсалициловата киселина (АСК), дори и в ниски дози, съвсем не е безопасна. Приемането й е свързано с повишен риск от развитие на язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, включително и на усложнена язвена болест - перфорирана или кървяща язва.

Защо продължителният прием на ацетилсалицилова киселина, макар и в ниски дози вреди на стомаха?

Дори и в ниски дози редовният прием на ацетилсалицилова киселина вреди на стомаха. Гастроинтестиналната увреда не зависи от вида на таблетката, а от начина, по който ацетилсалициловата киселина оказва своя ефект. Механизмът на действие на ацетилсалицилова киселина е свързан с потискане функцията на ензима циклооксигеназа, който е отговорен за производството на съединения, наречени простагландини и простациклини. Потискането синтеза на тези съединения води до повишаване на стомашната киселинност и намаляване защитата на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника, респективно до увеличаване на вероятността за получаване на язвена болест.

Какви са нежеланите ефекти от продължителен прием на ацетилсалицилова киселина?

Нежеланите прояви от страна на гастроинтестиналния тракт, дължащи се на приема на ниски дози ацетилсалицилова киселина, са различни - от неспецифични, неопределени диспептични прояви като парене, киселини, болки зад гръдната кост до усложнена язвена болест - перфорирала или кървяща язва. Освен това могат да бъдат засегнати и червата - обостряне на ентерити и колити, кръвоизливи от червата и т.н. При по-високи дози или при пациенти с чернодробни увреждания, ацетилсалицилова киселина може да предизвика токсичен хепатит.

При Вас идват ли пациенти, които приемат ацетилсалицилова киселина и имат оплаквания от страна на стомаха?

Да, идват пациенти с такива оплаквания, приемащи ацетилсалицилова киселина. Те се дължат на факта, че ацетилсалицилова киселина повишава киселинността на стомаха. Тези оплаквания са по-силно изразени при пациенти с рефлуксна болест на хранопровода (връщане на кисело стомашно съдържимо) - при тях ацетилсалицилова киселина води до обостряне на това заболяване.

Какви са симптомите, ако пациентът има риск от язва? Знаем, че в не малък процент от случаите язвата протича безсимптомно?

Симптомите са различни – киселини, парене и болка в епигаструма, понякога гадене и т.н. При пациентите, които са с повишен риск от язвена болест, те не са по-различни, просто при тях рискът е по-голям, включително и за получаване на усложнена язвена болест - перфорирала или кървяща язва. За съжаление, от пациентите с язвена болест - около 50 %, приемащи ацетилсалицилова киселина и/или противовъзпалителен медикамент, нямат определени алармиращи симптоми, а направо получават усложнена язва.

NEWS_MORE_BOX


Какво се случва при кървяща язва? А при перфорация?

При кървяща язва пациентите чувстват слабост, отпадналост, повръщат тъмнокафяви или кръвенисти материи, а понякога нямат повръщане, а изхождат черни, лъскави, кашави изпражнения с неприятна, характерна кисела миризма. В момента на кървенето почти никога нямат коремна болка или тя е слабо изразена.
За разлика от това, при перфорация, пациентите получават прогресираща, упорита, невлияеща се от спазмолитици и аналгетици коремна болка. С всяка изминала минута тя става все по-мъчителна, коремът - твърд. Това е класическата картина на пациент с перфорация с последващ перитонит.
И двете състояния, както и кървенето от гастроинтестиналния тракт, са животозастрашаващи състояния.

Какво трябва да направи пациентът?

Незабавно да потърси лекарска помощ в някое спешно звено, което разполага с хирургичен екип и гастроентеролог.

Тези състояния могат ли да застрашат живота на пациентите?

Перфорацията с последващ перитонит, както и кървенето от гастроинтестиналния тракт, са животозастрашаващи състояния.

Трябва ли пациентите с повишен риск от язва да спрат да взимат ацетилсалицилова киселина?

Според сега действащите консенсуси на поведение за съответните заболявания, пациентите със съдова болест, застрашени от инфаркт, мозъчен инсулт, тромбоза на крайниците и т.н., са показани за профилактика с ацетилсалицилова киселина, респ. антиагреганти (противосъсирващи медикаменти). Едновременно с това обаче, е необходимо пациентите, които също така са и с повишен риск от язвена болест, да приемат гастропротективни медикаменти. В последните години като златен стандарт за такава профилактика се утвърдиха група медикаменти, наречени инхибитори на протонната помпа – омепразол, пантопразол, езомепразол и т.н.