Стресът и напрежението значително изострят апетита ни към „погрешните“ храни. Този е страничен ефект от стреса често засяга мнозина, тъй като намирането на комфорт в храната е нормална човешка реакция. 
 
Проблемът е, че колкото по-сладка, солена или мазна е храната, толкова по-апетитна и удовлетворяваща е тя. И съответно толкова по-голяма е жаждата за нея. 
 
Можем дори да се почувстваме и по-добре, след консумацията на тези храни, но ефектът обикновено трае само 1 – 2 минути, преди чувството за вина и дискомфорт не настъпят. Това означава, че напрегнатото ежедневие и балансираният и здравословен хранителен режим са доста трудни за съчетаване. 
 
Според данните на различни проучвания в областта стресът е не само състояние на ума, но той „отключва“ и промени в организма, които могат да доведат до дългосрочни потенциални вреди за здравето. 
 
В напрегнатите ситуации се появяват сигналите в мозъка, активиращи се при наличие на заплаха. Това води до повишен синтез на хормоните на стреса – кортизол и адреналин. Първоначално може да бъдем прекалено заети, за да мислим за храна, което е част от естествения отговор на организма в стресови ситуации. 
NEWS_MORE_BOX
 
Стресът обаче продължава и след това или нивата му остават високи. Кортизолът остава в организма, дълго след като първичният адреналинов „скок“ е приключил. Той ни подтиква да се „запасим“ с богати на енергия храни. 
 
От данните на проучване става ясно, че след напрегната сутрешна среща или контакт с разстроен клиент, служителите са по-склонни да консумират допълнително шоколадов десерт на обяд. Това е опит на мозъка да балансира физическите и психическите нужди на организма, вследствие на стреса.