Омега-3 са вид мазнини. Може би щеше да бъде излишно толкова често да се споменават, ако не бяха вид мазнини без които човешкият организъм не може. Вече популярен е фактът, че тези полиненаситени мастни киселини се намират предимно в рибата, и то в мазните видове. Но освен в нея омега-3 се съдържат, макар и в ограничени количества, в ядките, плодовете и зеленчуците.


Омега-3 са жизненоважни, тъй като са градивен елемент от мембраната на клетките. Освен това достатъчният им прием редуцира симптомите на високо артериално налягане, депресия, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и проблеми със ставите.


Омега-6 също са есенциално важни полиненаситени мастни киселини. Те обаче поддържат основно кожата и свойството на кръвта да се съсирва. Намират се в яйцата, пилешкото месо и маслата от растителен произход – слънчогледово, царевично, маргарин.


Докато с омега-3 трудно бихме могли да натоварим организма си, с омега-6 това е възможно, а по-голямото количество им количество повишава риска от сърдечен пристъп и удар.


Негативният ефект на омега-6 се регулира - с омега-3.


Според резултати от най-новите проучвания здравословното съотношение между тези два вида полиненаситени мастни киселини се постига с една част омега-3 на всеки две до четири части омега-6. За съжаление, в ежедневното си хранене ние поемаме 1 част омега-3 към 10 части омега-6! Това разкрива действително реално възможна причина за развитие на сърдечно заболяване, което налага да се обърне специално внимание на количеството омега-3, които поемаме и се погрижим да увеличим консумацията на храните източник.


Независимо от това, че благоприятното за здравето съотношение на киселините е ясно, експертите все още се двоумят за препоръчителното количество на ден, което се налага заради специфичните съставки на омега-3: ейкозапентаеновата киселина (EPA) и алфа-линолеинова киселина (ALA). По препоръките на Световната здравна организация препоръчителното дневно количество ЕРА е между 300-500 мг, ALA – 800-1000 мг.