Рапицата има потенциал да замести соята като най-добрият растителен източник на протеин за хората.

 

Това показва текущо проучване на учени натруционисти от немския университет "Мартин Лутер".


 

Те са установили, че консумацията на протеин, добит от семената на рапица, има благоприятен ефект върху метаболизма, съпоставим с този на соевия протеин.

 

Протеинът от рапица е с разнообразен състав на аминокиселини и успява дори още по-добре да засити глада в сравнение със соята.

 

Протеините са основен градивен елемент на човешкото тяло и са важна част от балансирания и здравословен хранителен режим.

 

„Протеините съдържат незаменими аминокиселини, които не могат да бъдат синтезирани в организма“, посочва проф. Габриеле Щангл от Института по земеделски и хранителни науки към университета Мартин Лутер.

 

Месото и рибата са важни източници на висококачествени протеини, но някои растения също могат да осигурят тези ценни протеини.

 

„Соята обикновено се счита за най-добрият източник на растителен протеин, тъй като съдържа особено полезна съвкупност от аминокиселини“, казва Щангл.

 

Нейният екип изследва дали рапицата, която има сравнително сходен състав на аминокиселини, може да бъде алтернатива на соята.

 

Рапицата съдържа също така фитохимикали - химични съединения, произведени от растенията - които също биха могли да имат благоприятен ефект върху здравето.

 

„Досега имаше твърде малко данни за ефекта от приема на протеини от рапица при хората“, добавя проф. Габриеле Щангл.

 

Рапичното семе има и още няколко предимства пред соята: то вече се отглежда в Европа, а богатите на протеини странични продукти от производството на рапично масло могат да се използват като съставка за нови хранителни продукти.

 

Понастоящем тези странични продукти се използват най-вече за храна на животни.

 

В проучването вземат участие 20 души, а учените изследват ефекта от приема на три различни източника на протеин върху техния метаболизъм.

 

Участниците приемат специално приготвено ястие в три отделни дни: юфка с доматен сос, която или не съдържа допълнителен протеин, или е обогатена със соев или рапичен протеин.

 

След хранене от участниците се взема кръв на няколко пъти в продължение на шест часа.

 

По този начин изследователите успяват да измерят точно метаболитния отговор на всеки един участник в зависимост от начина на хранене.

 

Проучването показва, че протеинът от рапица влияе върху метаболизма и рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания като соевия протеин.

 

Оказва се, че протеинът от рапица дори предизвиква по-лек инсулинов отговор в организма.

 

Другото му предимство е, че участниците изпитват за по-дълго чувство на ситост след ядене на рапичен протеин,  което кара учените да заключат, че рапицата е ценна алтернатива на соята в човешкото хранене.

 

Единственият недостатък, който установяват, е че рапичният протеин, за разлика от соевия, има аромат на горчица. Това прави рапицата по-подходяща за производство на солени храни, а не на сладки.