По-ниската консумация на белтъчини може да помогне за контрол на метаболитния синдром, който включва затлъстяване, диабет и високо кръвно налягане.

 

Метаболитният синдром е съвкупност от състояния, които са свързани с повишен сърдечносъдов риск, сред тях са повишеното кръвно налягане, повишената кръвна захар, повишените коремни маазнини и високият холестерол.


 

Проучване, публикувано в Nutirents, е показало, че количество белтъчини от 0,8 грама/килограм тегло на ден има същия ефект за здравето както и намаленият калориен прием.

 

В проучването са участвали 21 доброволци с метаболитен синдром.

 

Тяхното хранене е било проследявано в рамките на 27 дни.

 

Дневният калориен прием на всеки от участниците е бил изчислен въз основа на базовия му метаболизъм - количеството енергия, което се изразходва в покой.

 

Едната група участници е спазвала "западна диета", която е съдържала 50% въглехидрати, 20% белтъчини и 30% мазнини, но е съдържала 25% по-малко калории.

 

Приемът на белтъчини за другата група е възлизал на 10%.

 

Двете групи са приемали по 4 грама сол на ден.

 

Резултатите са показали, че както намаленият прием на калории, така и намаленият прием на белтъчини, е довел до намаляване на телесното тегло и подобряване на симптомите на метаболитния синдром, тъй като оптималното телесно тегло е свързано с по-добър контрол на кръвната захар, холестерола и кръвното налягане.

 

След 27 дни проследяване и двете групи са имали сходни показатели: по-ниски нива на кръвна захар, загуба на телесно тегло, по-добре контролирано кръвно налягане и по-ниски нива на холестерол и триглецериди.

 

При двете групи се е наблюдавала подобрена инсулинова чувствителност.

 

Телесното тегло е било намалено, както и обиколката на талията и ханша, без загуба на мускулна маса.

 

Контролът на приема на основните макронутриенти - белтъчини, въглехидрати и мазнини е достатъчен, за да се постигнат ефектите за здравето на калорийната рестрикция.

 

Проучването не е установило молекулярните механизми, които обясняват ползите от понижения прием на белтъчини, но учените предполагат, че тази промяна в начина на хранене е довела до промяна в енергийния метаболизъм и повишено горене на мазнини.

 

Една от хипотезите на учените е, че ограниченият прием на някои от аминокиселините, съдържащи се в белтъците, служи за сигнал, който помага на мозъка на задейства механизмите за регулиране и контрол на хранителния прием, което води до отделяне на хормони, които по принцип се отделят при периодично гладуване.

 

Референции:

https://dx.doi.org/10.3390/nu14132670