Кислородът ни дава живот, но малко популярен факт е, че при взаимодействието му с други вещества в организма се образуват и токсични съединения, които увреждат клетките. В хода на еволюцията човешкият организъм е развил механизми, които тушират тези вредни реакции.


Вредите, които нанася кислородът се дължат на химическите реакции с намиращи се в организма вещества. Така се образуват съединения, познати като свободни радикали, както и на други реактивни кислородни съединения. Някои от тях са нестабилни и високо реактивни. Те водят до верижни реакции, които като краен резултат увреждат клетките.


Повече от 2 кг вредни съединения на кислорода се образуват за година от организма, вследствие на метаболитните процеси в него.
При боледуване, възпалителни процеси, лекарства, тютюнопушене, радиация, включително и при излагане на вредните слънчеви лъчи, замърсителите в околната среда и храната, високите физически натоварвания и стресът ускоряват образуването и натрупването на свободни радикали в организма.


Организмът може да неутрализира вредното действие на свободните радикали само частично, заради което настъпват процеси на стареене на тъканите. Редица заболявания проявяващи се с възрастта, се дължат на въздействието на свободните радикали. Такива например са: катаракта, атеросклероза, болестта на Паркинсон и др. Свободните радикали причиняват нарушения в имунната система, върху спермогенезата и пр.


Механизмът, по който организмът се защитава от свободните радикали и другите съединения на кислорода, е подобен. Образува нови вещества, от съдържащите се в храната, които да атакуват и елиминират вредните. За тази цел организмът образува и отделя множество ензими. За синтезирането на ензими и съответно справяне на организма с вредните ефекти на околната среда, свободните радикали и другите вредни вещества, образуващи се при обмяната на веществата, са необходими минерали.


Особено място заемат минералите селен, цинк, манган и мед, тъй като те отговарят за активността на ензимите. Когато има дефицит на минерали, съответно и антиоксидантната защита на организма е неефективна.


С антиоксидантен ефект са и витамините, но техният механизъм на действие е друг. Вътре в клетката, в клетъчните мембрана и липопротеините действат мастноразтворимите витамин Е и каротините. Подобно действие има и коензим Q. Извън клетките със свободните радикали се бори витамин С. Всички те са вещества с ниско молекулно тегло, което дава възможност да се свързват със свободните радикали и да ги обезвреждат.


Антиоксиданти са и флавоноидите, както и други полифенолни съединения.


Всички тези вещества се съдържат в хранителните продукти, които консумираме. Известно е, че те се намират в най-високо количество в пресните плодове и зеленчуци. Необходимо е да се ядат минимум по 400 г сурови плодове и зеленчуци, за да се осигури адекватна защита на организма.

 

Растителните мазнини също притежават много полезен ефект върху организма по отношение на защитата му от вредните кислородни съединения. Затова се препоръчва да се консумират неготвени, например в салатите.


Хранителните продукти, които съдържат най-много каротинини са: моркови, домати, листни салатни зеленчуци, спанак, лапад, киселец, магданоз, тиква, кайсии.
 

Витамин Е има в: слънчогледово олио, зехтин, бадеми, лешници.
 


Най-много витамин С се съдържа в: портокали, грейпфрут, лимони, киви, червени и зелени чушки, броколи, ягоди, малини, шипки.
 

Биофлавоноиди и полифенолни антиоксиданти се намират в: червено вино, червено грозде, ябълки, боровинки, къпини, лук, чай, какао, кафе.
 

Богати на цинк, селен, коензим Q са: нетлъсто месо, риба, морски дарове, пълнозърнести храни, бобови култури. Коензим Q има и в зеленчуците, повече в броколите и спанака.


Знаем, че с месото не бива да се прекалява, тъй като освен полезните вещества, в него има и много други, които имат вреден ефект върху организма. За предпочитане е да се консумира немазно месо, за да не се получи натрупване на холестерол в кръвта и да се увеличи рискът от сърдечно-съдови заболявания. Достатъчно е месо да се хапва три пъти седмично.