Сипваме си по малко захар в кафето. Ръсим по малко дори в киселото си мляко с бисквити. Всеки рожден ден отбелязваме с торта. За всеки малък или голям радостен повод черпим с бонбони. След изтощителен или стресиращ ден, се награждаваме с десерт. Слагаме си една две топки сладолед, защото една някак е малко. Хапваме си по малко шоколад преди изпит, преди състезание, преди мач. 

 

Но защо във всички тези моменти не отваряме пакетче солети, не загребваме шепа ядки или не избираме купичка плод. Защо вместо да печем блатове, да бъркаме крем с бишкоти, не изпечем едни пържоли и не нарежем една салата?


 

Пристрастени ли сме към захарта или просто тя е навсякъде?

„В медицината използваме „пристрастяване“, за да опишем трагична ситуация, при която химията на нечии мозък е променена, за да го принуди да повтори консумацията на дадено вещество или дейност, въпреки вредните последици. Това е много различно от случайното използване на израза “пристранен съм”, обяснява експертът по детско здраве д-р Алън Грийн.

 

Какво означава да се пристрастиш?

 

Консумирането на захар освобождава опиоиди и допамин в телата ни. Там се крие връзката между добавената захар и пристрастяващото поведение.

 

Допаминът е невротрансмитер, който е ключова част от т.нар. „верига за възнаграждение“, свързана с пристрастяващото поведение. Когато определена дейност или вещество предизвиква прекомерно освобождаване на допамин, човек усеща чувство на наслада, което е склонен да потърси повторно.

 

Повтаряйки този модел, човешкият мозък своеобразно “се настройва” да отделя по-малко допамин. Единственият начин човек да се върне към състоянието на предишната наслада е да увеличи дозата на захарта или да зачести нейната употреба. Това е известно като злоупотреба с вещества.

 

Каси Бьорк, основател на платформа за съвети и програми за отслабване, заявява, че захарта може да бъде дори по-пристрастяваща от кокаина.

 

„Захарта активира опиатните рецептори в мозъка ни и засяга центъра за възнаграждение, което води до натрапчиво поведение, въпреки негативните последици като наддаване на тегло, главоболие, хормонален дисбаланс и др.”, обяснява тя. 

 

„Историите в пресата за това, че бисквитите Орео например са по-пристрастяващи от кокаина, може да са били надценени“, признава д-р Алан Грийн, „но не бива да приемаме лекомислено силата на добавената захар, която да ни примамва отново и отново и един ден да ни лиши от здравето ни“.

 

Друг фактор е фактът, че захарта е много по-разпространена, достъпна и социално приемлива от амфетамините например, и е по-трудна за избягване.

 

Какво е добавена захар?

Световната здравна организация (СЗО) предупреждава хората да намалят приема на „свободни захари“ до по-малко от 10% от дневните калории от 1989 г. насам. Организацията казва, че това може да намали риска от затлъстяване и наднормено тегло.

 

“Свободните захари“ (или добавените) включват както захарта, естествено намираща се в меда и плодовия сок, така и захарта, добавена към храната и напитките при тяхната машинна обработка. На етикетите на храните добавените захари включват думи като глюкоза, царевичен сироп, кафява захар, декстроза, малтоза и захароза, както и много други.

 

През 2015 г. Световната здравна организация допълнително предложи намаляване на дневния прием на добавената захар до по-малко от 5% от калориите. Това се равнява на около 6 чаени лъжички.

 

Източник: 
Experts Agree: Sugar Might Be as Addictive as Cocaine | Healthline | 29.04.2020