Днес е трудно да останем гладни, по-скоро имаме обратния проблем – чудим се как да ядем по-малко. Независимо от това, колко изобилно се храним, може да се случи организмът ни да изпита недостатък на протеини, защото, просто, не смогваме да поддържаме нормален режим.


Когато храненето ни е на крак, то изобилства от въглехидрати и мазнини, но е възможно да не ни осигурява необходимия минимум белтъчини, без които организмът трудно може да поддържа редица процеси, включително и имунитет. 


Умора, слабост, изтъняла коса, чупещи се нокти, суха кожа – всичко това може да са симптоми на протеиновия дефицит. Такъв е много по-вероятно да се наблюдава при хора от третата възраст, страдащите от определени заболявания като болест на Крон, целиакия и други, както и придиржащите се към вегетарианско хранене. 



Протеините са сложни макронутриенти, които се съдържат в храната ни най-вече от животински произход и бобовите култури. Представляват поредица от аминокиселини, които участват в градивните елементи на организма ни – мускули, кости, кожа и органи.


Хипопротеинемията се дължи на общ нисък прием на белтъчини. По принцип не засяга хора от развитите страни, но все пак...


Американско проучване прави неприятен извод за населението над 70-годишна възраст в САЩ, при които, оказва се, дефицитът на протеини е разпространен. Обяснението на изследователите е, че възрастните американци се хранят по-малко, които и според Американската хранителна асоциация залага хранителните дефицити. 


В леки случаи за дефицит на белтъчини може да се мисли при повишен апетит към осигуряващи ги храни, при постоянна слабост и умора.
Когато дефицитът е по-напреднал, може да има мускулна атрофия, изтъняваща коса, чупливи нокти, лющеща се кожа. 


При най-сериозната му форма се наблюдава подуване на корема, чернодробна недостатъчност, цепеща се кожа, забавен растеж, тънки и порести, податливи на фрактури, кости. 


Две са основните причини за протеиновия дефицит: недохранване/ неадекватен прием на белтъчини или здравословен проблем.


Количеството белтъчини, от които се нуждаем, зависи от възрастта, физическата активност, здравословното състояние. Минималното препоръчително дневно количество се равнява на 0,36 г на килограм телесно тегло. Това, например са, 32,4 г протеини за 90-килограмов човек.
Повече от очевадно е, че това количество е твърде ниско и не е проблем да бъде осигурено за деня. Това количество обаче е проблемно да се осигури, ако се спазва вегански или вегетариански режим, има подлагане на системно гладуване и пр.


При спазването на вегетариански режим е необходимо да се направи консултация с диетолог, който да посъветва какви храни е удачно да се консумират, за да се осигурят необходимите белтъчини. 


Такава консултация е необходима при активен спорт, както и при наличие на заболяване. 


Наличието на протеинов дефицит може да се установи чрез изследване на плазмените белтъци, което може да бъде назначено от лекар.


Терапията се основава на повишен прием на протеини, като максимумът, който може да се приема, е до 2 г на килограм телесно тегло дневно. 


Белтъчините могат да бъдат набавени чрез консумация на ядки и семена, бобови култури, яйца, морски дарове и риба, пълнозърнести храни – например киноа, птиче месо, млечни продукти и произведения.

 

Източник: 
Insider.com