Зависимостта между консумацията на риба и функционалността на мозъка е известна отдавна. Наскоро обаче учени от университет в Швеция дообогатиха представата ни за тази връзка. Те докават, че специфичен протеин, откриван в някои видове риба, има изразен профилактичен ефект срещу развитие на болестта на Паркинсон. Въпросният протеин е т.нар. парвалбумин – малък белтък, участващ в преноса на калций и междуклетъчната сигнализация. Хроничният дефицит на парвалбумин се асоциира с дегенеративни промени в мозъчните функции, водещи до когнитивни и други неврологични нарушения, включително до развитие на болестта на Паркинсон.

 

Учените доказват, че парвалбуминът пряко предпазва от развитие на Паркинсон. Болестта се асоциира с натрупване в мозъка на плаки от специфичен белтък – т.нар. алфа-синуклеин, известен и като Паркинсонов протеин. Парвалбуминът може да свързва молекулита на алфа-синуклеина. Така възпрепятства натрупването на Паркинсоновия протеин във вид на плака в мозъка, която да доведе до невродегенеративни нарушения. Като много богат източник на парвалбумин, някои видове риба се явяват удобно средство за превенция на тези нарушения и профилактика на Паркинсоновата болест.


 

Ползите от редовната консумация на риба и рибни продукти се асоциират основно с високото съдържание на ненаситени мастни киселини в тях – омега-3 и омега-6. Вече към тези полезни нутриенти се причислява и парвалбуминът.

 

Шаранът, сьомгата, треската и херингата се посочват като най-богатите на парвалбумин видове риба. Учените обаче отбелязват, че количествата от важния протеин, натрупвани в рибите, варират през различните периоди на годината. Счита се, че са най-високи в края на лятото, когато се отчита най-висока метаболитна активност и съответно засилено производство на парвалбумин у рибите.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Други невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер или Хънтингтън също се асоциират с натрупване на протеинови плаки в мозъка. Посочените данни окуражават учените да проучват по-дълбоко възможността консумацията на риба и полезните протеини в нея да се окажат природно превантивно средство и срещу развитието на тези коварни заболявания. Рискът от тях се повишава с възрастта, а удължаването продължителността на живота на човека естествено ще доведе до зачестяване случаите на тези заболявания в бъдеще.

 

Разработването на ефективни превантивни средства, толкова достъпни като правилното хранене, дава надежда, че тези негативни очаквания няма да се оправдаят.