Възпалителните процеси в организма имат своето предназначение: това е естественият начин за тялото да се защити от болести и рани.

 

Хроничното продължително възпаление обаче води до повишен риск от диабет, рак, сърдечни заболявания и затлъстяване. Интересното е, че някои от храните, които консумираме, могат да повлияят много негативно възпалителните процеси в тялото. Тези храни можем да разделим в пет групи.


 

Храни със захар и глюкозо-фруктозен сироп

Трапезната захар (захароза) и глюкозо-фруктозният сироп са двата основни вида добавена захар в храната. Захарта е 50% глюкоза и 50% фруктоза, а глюкозо-фруктозният сироп е 45% глюкоза и 55% фруктоза.

 

С високо съдържание на захар са бонбоните, шоколадът, безалкохолните напитки, сладкишите, бисквитите, поничките и някои зърнени закуски. Установено е, че хората, които пият редовно безалкохолни напитки, имат повишени нива на пикочна киселина, което води до възпаление и инсулинова резистентност.

 

Фруктозата се свързва с по-висок риск от затлъстяване, инсулинова резистентност, диабет, мастна чернодробна болест, рак и хронични бъбречни заболявания. Проучвания показват, че фруктозата причинява възпаление в ендотелните клетки, които покриват вътрешната повърхност на кръвоносните съдове, което е рисков фактор за сърдечносъдови заболявания.

 

Храни с изкуствени трансмазнини

Изкуствените трансмазнини се получават от растителни мазнини чрез добавяне на водородни атоми. След насищането с водородни атоми растителните мазнини преминават от течно в твърдо състояние. На етикетите на храните трансмазнините често са посочени като частично хидрогенирани мазнини.

 

Трансмазнините често се добавят към преработените храни, за да се удължи срокът им на годност. За разлика от естествените трансмазнини в млечните продукти и месото, изкуствените трансмазнини причиняват възпаление.

 

С високо съдържание на трансмазнини са пържените храни от заведенията за бързо хранене, пуканките за микровълнова фурна, маргарините, пакетираните сладкиши и бисквити.

 

Храни с рафинирани въглехидрати

Въглехидратите бяха набедени за лоши, но истината е, че не всички въглехидрати са проблемни. В древността хората често са консумирали храни с високо съдържание на непреработени въглехидрати и фибри, като корени и плодове.

 

Рафинираните въглехидрати обаче са бедни на фибри и предизвикват възпалителни процеси. Фибрите засилват чувството за ситост, подобряват нивата на кръвната захар и хранят полезните бактерии в червата.

 

Храните с рафинирани въглехидрати стимулират растежа на вредните чревни бактерии, което увеличава риска от затлъстяване и възпалителни заболявания на червата. В това число влизат бонбоните, белият хляб, тестените изделия, някои зърнени закуски, безалкохолните напитки и всички преработени храни, които съдържат добавена захар.

 

Преработени месни продукти

Консумирането на преработено месо е свързано с повишен риск от сърдечни заболявания, диабет, рак на стомаха и дебелото черво. Най-често срещаните видове преработено месо са колбасите, беконът, шунката, пушеното месо. От всички заболявания, свързани с консумацията на преработено месо, най-силна е връзката му с рака на дебелото черво.

 

Растителни мазнини

Консумацията на растителни мазнини расте бързо през последните десетилетия. Проучвания обаче показват, че някои растителни мазнини, като соевото олио, са с твърде високо съдържание на омега-6 мастни киселини, което води до възпалителни процеси в организма.

 

Здравните специалисти препоръчват храни, богати на омега-3 мастни киселини, като мазните риби заради противовъзпалителните свойства на омега-3 мастните киселини.

 

Растителните масла се използват за готвене и са основна съставка в много преработени храни.