Фибрите са онези хранителни влакнини, които не се усвояват от храносмилателната система, но те имат важни функции не само за чревното здраве, но и за общото ни здраве.


Фибрите биват разтворими и неразтворими.

 


Разтворимите фибри задържат вода и отделят своеобразен гел. Предимството на тези фибри е, че забавят храносмилането, което предотвратява резките промени в кръвната захар, но и изпитването на глад скоро заради по-дългото изпитване на чувство за ситост. Тези фибри са от значение и за контрола на лошия холестерол, тъй като възпрепятстват усвояването му от храната. 

 

Добри източници на разтворими фибри са: овесени ядки, варива, ядки, ябълки, круши портокали, ягоди, боровинки, краставици, кервиз и моркови.


Неразтворимите фибри преминават през стомашно-чревния тракт относително незасегнати. Те допринасят за по-бързото преминаване на храната през червата, имат известен слабителен ефект. Осигуряването им предотвратява запека. Източници на неразтворими фибри са: пълнозърнести храни, зърнени трици, семена, ечемик, кафяв ориз, зеле, броколи, лук, домати, краставици, марули, стафиди, грозде и почти всички кореноплодни зеленчуци.


На ден трябва да поемаме по около 25-30 г фибри, за да се радваме на „щастлив стомах“, добро храносмилане, балансирана енергия, добър имунитет и холестерол в норма.


Кои фибри обаче си заслужават повече от други и има ли въобще такъв клас? Да, определено, и това са фибрите, които са пребиотици. Тоест доставят хранителни съединения, с които се поддържат полезните чревни бактерии, благодарение на които получаваме значителна подкрепа на защитните сили на организма.


При анализ на данни от 64 проучвания изследователи от Лондонския Кралския колеж констатират, че консумацията на пребиотици допринася за дори по-високи нива на добрите бактерии в червата Bifidobacterium и Lactobacillus, отколкото конусмацията на продукти, които ги съдържат.

Известно е, че тези бактерии подпомагат ефективното функциониране на храносмилателната система.


Богатите на фибри продукти не просто са по-полезни за здравето, но помагат за намаляване риска от сърдечни заболявания и рак на червата. Не всички фибри обаче влияят върху чревния микробиом. Тази роля се изпълнява успешно от пребиотичните фибри, които могат да се осигурят с консумацията на цикория, артишок, чесън, лук, пълнозърнесто пшеничено брашно, боб и леща. 


Надеждите на учените са, че чрез пребиотиците може да се подпомогне контролът на различни заболявания, например диабет и автоимунни.


Изследователите са амбициозни, те проучват не само ролята на диетичните режими и модели на хранене, но и си поставят за цел да изследват ефекта на различните кухни върху червата и ролята на чревното здраве в поддържането на общото здраве и предотвратяването на заболявания.


Източник:
https://www.kcl.ac.uk/news/some-types-of-fibre-more-beneficial-for-gut-health-than-others