Хранителната алергия представлява повишена чувствителност на организма към определени хранителни вещества.

 

Това е прекалено силна реакция на имунната система към вещества, които иначе са безвредни. При тази реакция се образуват антитела, в резултат на което се появяват нежелани симптоми.


 

Хранителната непоносимост, която не е равнозначна на алергия, се дължи на храни, съдържащи или предизвикващи образуване на биологично активни вещества – хистамини и тирамин.

 

Към хранителната непоносимост се отнасят и различни вродени и придобити ензимни дефицити, например лaктазен дефицит – недостатъчност на ензима, който разгражда млечната захар.

 

Когато е налице истинска алергия, тя се предизвиква и при употреба на малко количество от съответната храна, докато при псевдоалергията реакция се появява при консумация на по-големи количества.

 

Би могло да се каже, че хранителните алергии са едни от основните проблеми в днешни дни.

 

Нездравословната среда на обитаване, включително мръсният въздух, натовареният трафик, замърсената почва, отровените реки, язовири, морета, океани, и отровната храна, която приемаме, с т.нар. Е-та в храните, с които те се оцветяват, овкусяват, стабилизират и се предпазват от разваляне, са едни от основните причини за появата на хранителните алергии.

 

Рядко алергиите са заложени генетично в човека, по-често те се появяват в определен момент в резултат на нездравословния начин на живот и нездравословната среда на обитаване.

 

При малките деца алергиите се появяват още по-лесно, тъй като детският организъм е с по-малко изградени защитни механизми към глобалното замърсяване и негативните последици от него.

 

Хранителните алергии при децата се проявяват най-често до 3-годишната им възраст.

 

„Големите осем" видове продукти съставят над 90% от хранителните алергии по света, но все пак някои от тях варират според региона. Оризовата алергия например е честа в Източна Азия, където този продукт представлява голяма част от менюто на населението.

 

В Централна Европа такава е пшеницата, а в Австралия се наблюдава повишена чувствителност към червеното месо.

 

В някои случаи при млечните продукти се получава непоносимост към някои от белтъците в млякото - казеин и лактоглобулин. Типичните симптоми са подуване, сърбеж, бронхоспазми, треска, падане на кръвното налягане, спазми и разстройство.

 

Яйцата са съставени от различни белтъци, много от които са алергени. Четири са главни протеини в белтъка, предизвикващи алергични реакции - овомукоид, овалбумин, овотрансферин и лизозим. Овоалбумин е главен алерген, 50% от яйчния белтък.

 

Повечето хора са алергични към белтъка на яйцето, но някои имат алергия и спрямо жълтъка. Имената на алергените в яйчения жълтък са аповителенис I, аповителенис VI и фосвитин. Симптомите са алергични ринити, астма, дерматити, гастроинтестинални проблеми. Добре е да се знае, че някои заместители на яйца също съдържат яйчен белтък.

 

Алергичните реакции при фъстъците се причиняват от свързването на протеините във фъстъците с имуноглобулин Е (IgE). Понякога дори следи от тях могат да причинят алергични реакции. Седем протеина от различни фамилии - вацилини, конглутини и глицини, реагират с човешкия IgE и индуцират имунен отговор в податливите на тези алергии. Спорна е обаче алергенността на рафинираното фъстъчено олио.

NEWS_MORE_BOX

 

Дървесни ядки - това са лешници, орехи, кашу, бадеми, кестени, шам-фъстък. Трябва да се има предвид замърсяването при производството на различни продукти - например в млечен шоколад може да има следи от ядки, ако там се произвежда такъв продукт.

 

Алергиите към риба се дължат на протеини, намиращи се в мускулната тъкан на рибите. Понякога алергиите са по специфични и обикновено са свързват с т.нар. професионални заболявания - тоест за хора, чието работно място е свързано с преработка или добив на риба.

 

Съществува и непоносимост към черупчести мекотели - това са алергии към протеини съдържащи се в мидите, скаридите, стридите и раците.

 

Често се срещат и алергии към около 15 протеини, съдържащи се в соята и към пшеничното брашно.

 

При наличие на някоя от тези алергии храненето може да бъде истинско предизвикателство. За третиране на алергиите в диетата трябва да се елиминират храните, съдържащи алергени.

 

Въпреки че няма лечение на хранителните алергии, лекарствата могат да повлияят и на по-маловажните, и на сериозните симптоми. Антихистамините могат да се използват за лечение на симптоми като обрив, течащ нос и болка в корема, свързани с алергична реакция.

 

При затруднено дишане или пристъпи на астма като резултат от хранителна алергия, се препоръчва бронходилатор.

 

При проблем с дишането, предизвикан от алергия обаче, е много важно веднага да се потърси спешна медицинска помощ, дори ако са били дадени лекарства за дишането за лечение на реакцията у дома.

 

Епинефринът често се използва за лечение на тежки алергични реакции. Лекарствата, които увеличават сърдечния ритъм и кръвното налягане, като епинефрин, често са нужни за контрола на различните тежки алергични реакции.

 

Трябва да се знае, че хранителната алергии не е за цял живот.

 

Непоносимостта към животински белтъчини намалява с израстването на детето, ако то е било алергично. Например някои деца започват да понасят жълтъка на яйцето след навършването на 1 година.

 

Алергиите могат да се появяват и изчезват през целия живот, както и да се наблюдават периоди на затихване и обостряне.