Целулитът е не само крайно неприятен естетически, но и сериозен здравословен проблем, който се наблюдава по-често при жените, отколкото при мъжете, поради по-здравата съединителна тъкан в дермалния слой при представителите на силния пол. Целулитът е многофакторно състояние, което засяга 80% до 90% от жените след пубертета и е едно от най-неприятните естетични несъвършенства на кожата по бедрата и ханша, които същевременно крият рискове за здравето1. 


Това състояние се характеризира с промени в повърхността на кожата, наподобяващи портокалова кора. Дължи се на херния на подкожните мастни лобули през дермохиподермалната връзка, където фиброзата на колагеновите прегради води до тяхното скъсяване и в крайна сметка прибирането им, което причинява характерните за целулита вдлъбнатини. Въпреки че са известни голяма част от факторите, допринасящи за развитието на целулита, точната патофизиология все още не е напълно ясна на специалистите. 


Все пак съществуват няколко теории за причините за неговата поява, като най-общо се смята, че целулитът се образува, когато има неравномерна съединителна тъкан в дермиса на кожата и при проникване на мастен слой в дермата кожата придобива неравен външен вид и изглежда на бучки.


 

Факторите предпоставка за поява на целулит са много, сред които:

  • Генетична предразположеност;
  • Хормонален дисбаланс;
  • Заседнал начин на живот;
  • Възпалителни процеси; 
  • Натрупване на токсини в тялото;
  • Проблеми в кръвообращението;
  • Влошено качество на съня;  
  • Прекомерен прием на млечни продукти, трансмазнини и хидрогенизирани мазнини, захар и преработени въглехидрати, сол;
  • Дефицит на хранителни вещества.

 

Целулитът се различава от затлъстяването, тъй като при наднормено тегло адипоцитите или мастните клетки претърпяват хипертрофия и хиперплазия (разрастват се), докато целулитът се характеризира с големи, метаболитно стабилни адипоцити, които са ограничени до долните части на тялото като таз, бедра и корем2. Известен също като едематозна фибросклеротична паникулопатия, целулитът е описан за първи път от Алкуин и Павот през 1920 г. и първоначално се смята за „интерстициален оток, свързан с увеличаване на съдържанието на мазнини“. 3


Официалната класификация на целулита включва четиристепенна скала, отнасяща се до клиничната степен на заболяването4. Според нея има следните стадии в развитието на целулита:

 

  • Стадий 1: при него все още не се наблюдава промяна в топографията на кожата. Кожата на засегнатата област е гладка в изправено или легнало състояние, но промените на повърхността на кожата могат да се видят при седнало положение или при мускулно свиване;
  • Стадий 2: кожата около засегнатата област е гладка в легнало или изправено положение на тялото, но се забелязват промени при прищипване на кожата;
  • Стадий 3: кожата е гладка в легнало положение, но се наблюдават редувания в изправено положение;
  • Стадий 4: промените, описани в стадий 3, присъстват и при стадий 4, заедно с повдигнати области и възли. Промените са придружени от болезненост.

 

Дълги години целулитът се разглеждаше само като естетически проблем, но специалистите вече смятат, че съществува положителна корелация между клиничния стадий на целулита и предразположението към някои системни заболявания. Сред основните причини за поява на целулит се смятат проблеми в кръвоносните съдове и метаболитните процеси на подкожната тъкан под влияние на хронична исхемия.

 

Основната функция на адипоцитите в човешкото тяло е да съхраняват и метаболизират мастните киселини. Дисфункцията на адипоцитите може не само да доведе до промени в топографията на кожата, което води до нежелан визуален ефект, но може също да повлияе на метаболизма.5


Изясняване на етиологията на целулита е ключово за разработването на целеви подходи за неговото лечение. В съвременните практики се използват енергийно базирани устройства, субцизия, инжекционни биологични лекарства, дермални филъри и др. Но неизменна, макар и не единствена, част от третирането на проблема си остава правилният хранителен режим.  

 

Следва продължение

Референции:
1. Sadick N. Treatment for cellulite. Int J Womens Dermatol. 2018;5(1):68-72. Published 2018 Oct 22. doi:10.1016/j.ijwd.2018.09.002
2. Quatresooz P., Xhauflaire-Uhoda E., Pierard-Franchimont C., Pierard G.E. Cellulite histopathology and related mechanobiology. Int J Cosmet Sci. 2006;28(3):207–210
3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6374708/#bb0070
4. Tokarska K, Tokarski S, Woźniacka A, Sysa-Jędrzejowska A, Bogaczewicz J. Cellulite: a cosmetic or systemic issue? Contemporary views on the etiopathogenesis of cellulite. Postepy Dermatol Alergol. 2018;35(5):442-446. doi:10.5114/ada.2018.77235
5. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6232550/#cit0003