Канелата е подправка, която се използва повече от 4000 години, като в най-старите източници се сочи високата й цена. Тогава в Древен Египет се е използвала като терапевтично средство при кашлица, възпалено гърло и дори артрит.

Съвременните изследвания показват много широк диапазон на ползи от канелата, като най-натрапливо е свойството й да подобрява нивото на глюкозата и липидите в кръвта при хората с диабет. Според изследователи 6 грама канела дневно намаляват стойностите на кръвна захар, триглицериди, лошия LDL и общия холестерол при диабетно болни, с което се ограничават рисковете от влошаване на сърдечносъдовото здраве при тях. Други изследвания намират, че канелата възпрепятства рязкото покачване на кръвна захар след хранене и лошите ефекти върху организма при консумация на богати на мазнини продукти.

Според данни на Американския институт по здравеопазване съединение в един от видовете канела, известен като Китайска канела – цинамалдехид показва подпомагащ основната терапия ефект при бактериални и гъбични инфекции. Канелата помага при мускулни спазми, повръщане, диария, метеоризъм, простудни заболявания, загуба на апетит и еректилна дисфункция.

NEWS_MORE_BOX



Стига се и по-далеч като няколко различни екипи от учени предполагат, че екстракти (Ceppt), намиращ се в кората на канелата, потиска развитието на болест на Алцхаймер, прогресирането на множествена склероза, някои неприятни странични ефекти от приема на лекарства и действа дори на ХИВ вируса.

Въпреки богатото си портфолио на ползи, употребата на канела има и своите негативни въздействия. При непоносимост на организма към нея, има голяма вероятност от увреждане на черния дроб след консумацията й, ето защо тези хора, както и при проблеми с този орган, следва да се избягва консумацията й. Трябва да се избягва и комбинацията от употреба на канела и лекарства, които натоварват черния дроб, в това число влиза и парацетамолът. Желателно е да се уточни приемлив ли е приема й при наличие на диабет с лекуващия специалист.

Съществуват два вида канела: Цейлон (Cinnamomum verum), разпространена повече в западните държави, и Китайска или Cassia (Cinnamomum aromaticum), идваща от Южен Китай, която е по-евтина. Цейлонската канела съдържа по-малко кумарин от китайската, съответно и ефектът й е по-слаб.