Въпросът за здравните ефекти на виното е един от най-широко обсъжданите в броматологията – науката за храната и правилното хранене, и по-широката медицинска тематика изобщо. По разбираеми причини са налице огромно количество клинични данни, които обаче не са подлагани на систематичен анализ. Анекдотичните съобщения за един или друг полезен ефект са базирани на малки и недобре контролирани проучвания, което не позволява извеждане на генерални изводи и изясняване на цялостната картина. Това е причината често да чуваме за един или друг полезен ефект, докато в следващия момент ни се напомня колко вредни са всички видове алкохол, включително и виното.
Нека се опитаме да разгледаме въпроса по-систематично и да изясним какво знаем за виното, какво не, в кое сме сигурни и в кое не сме.
Това което може да се каже със сигурност е, че всякакви ефекти неминуемо произлизат от химичния му състав, т.е., за да разберем напълно физиологичните ефекти на виното, първо трябва да сме наясно с химичния му състав. Виното е алкохолна напитка, отличаваща се с необичайно разнообразен състав от биологично активни вещества, обусловен от първоизточника му и начина на получаване. То съдържа десетки различни съставки, макар че далеч не всички са в значими количества, за разлика от водката, например, която на практика съдържа само вода и етилов алкохол. Това оставя открита вратата пред търсенето на евентуални здравни ефекти, различни от тези на етиловия алкохол – нещо, с което производителите на водка не могат да се похвалят.
Многото химични анализи са показали, че от биологично активните съставки, в най-големи количества (след етанола) в червените вина присъстват полифенолите. Това е един от малкото консенсуси по темата. Другата точка, по която има всеобщо съгласие е, че в най-големи количества и с най-значими здравни ефекти е ресвератролът. За него са сравнително добре документирани противоракови, противовъзпалителни и антидиабетни свойства, а за много от останалите полифеноли в червеното вино – кверцетин, различни танини и др. - антиоксидантни. Може да се каже, че с това консенсусите се изчерпват...
Виното съдържа голям брой различни химични съставки, чието описване и класифициране е достатъчно сложен проблем сам по себе си. Изясняването на различните им клинични ефекти, обаче, е много по-трудоемка задача. Тя допълнително се усложнява от необходимостта да изясним ефектите не просто в епруветка, а в живия организъм, т.е. клиничните ефекти. Трябва да се отговори на въпросите: „Това клинично значимо ли е?“, „Ползите от биологично активните съставки по-големи ли са от вредите от етанола?“ и ако да - „Това за всички потребители и всички дози ли важи?“ и ако не - „За кои потребители и в какви дози?“, „С нарастване на количествата кои ефекти нарастват по-бързо – полезните или вредните?“, „Какво е отношението полза/риск при различните групи пациенти – диабетици, хипертоници и т.н., какво е отношението при клинично здрави индивиди?“. Още усложнения произлизат и от влиянието на обичайния хранителен режим – персонален, национален и т.н. Тоест трябва да се изясни влияе ли и ако да – по какъв начин влияе храната на полезните и вредните ефекти от виното, на кои повече, как тя изменя отношението полза/риск, има ли разлика в тази промяна между отделните групи пациенти, каква е тя и т.н.
Задачата наистина е изключително сложна – въпреки че виното е познато от хилядолетия, а съвременната фармакология и химичен анализ съществуват от десетилетия, никой не може да каже със сигурност точно какви ефекти (освен опиянението) оказва виното върху организма, дали те натежават над вредните, в какви количества и т.н.
За ресвератрола е установен и изключително интересен ефект – в експериментални условия той удължава продължителността на живота на различни видове животни с 30 до 50%. Това е откритие, което неимоверно увеличи усилията на изследователите в изучаването на различните съставки на виното. Още веднъж трябва да подчертаем, че въпросът за ефектите му е изключително сложен, дори само ако се концентрираме само върху един от тях. Например, учените все още не са сигурни как и защо чистият ресвератрол удължава продължителността на живот при животни. Какво остава за виното, в което той се намира в комбинация с още десетки различни вещества, които се съчетават с още стотици различни вещества, приемани с храната, лекарствата и др., още повече, че количествата на всички тези съставки варират между различните сортове вина, различните реколти, райони, дори между две отделни винарни.
В полемиката за червеното вино голяма тежест има аргументът за т.нар. френски парадокс. Парадоксалното е, че въпреки че консумират големи количества наситени мастни киселини под формата на сирена, французите страдат много по-рядко от сърдечносъдови инциденти от останалата част от европейците, особено населението на средна и северна Европа. Много изследователи отдават това на високата консумация на червено вино в страната. Въпреки че не е клинично проучване, камо ли добре контролирано, самият обем на данните придава на явлението голяма тежест в обсъжданията "за" и "против" виното. На ум идват антиоксидантните свойства на флавоноидите – тип полифеноли във виното, и кардиопротективните им ефекти. Засега, те са проучени предимно в ин витро и експериментални условия, докато реалните им клинични ефекти далеч не са категорично изяснени – повечето публикувани клинични проучвания по въпроса са били провеждани с не повече от 20 участника.
Засега изглежда, че именно флавоноидите и останалите полифеноли обуславят френския парадокс, макар че само бъдещето ще покаже със сигурност на какво се дължи той. От резултатите от проучванията до голяма степен зависи и крайният изход от дебата "за" и "против" консумацията на вино. Ако се окаже, че то наистина понижава със статистическа значимост честотата на сърдечносъдовите инциденти, умерената консумация на вино спокойно ще може да бъде препоръчвана от лекарите. Всички последващи полезни ефекти само биха затвърдили тази препоръка. Впрочем и сега немалко клиницисти и лекари изобщо, са на мнение, че умерената консумация на вино дава повече ползи отколкото негативи. Докато не се установи на какво точно се дължи френският парадокс всеки лекар ще трябва да преценява индивидуално, носейки лична отговорност за решението и подхода си при подобно твърдение.
Дори и дебатът да не се реши в полза на червеното вино, това едва ли ще откаже много хора от консумацията му, още повече, че за мнозина това е елемент от културата им. Би било много приятно, обаче, да знаем, че вдигайки наздравици с по чаша червено вино подкрепяме здравето си, а не му вредим. Така че, да стискаме палци...
