При жените има пет до осем пъти по-голям риск да развият заболяване на щитовидната жлеза. Най-неприятното е, че заболяванията на щитовидната жлеза са достатъчно разпространени – 20 млн. души за САЩ, като 60% от засегнатите, не подозират, че го имат.


Пеперудената по форма жлеза се намира в основата на врата ни, точно под ларинкса. Това е първата след намиращите се в мозъка жлези в тялото, която като цяло контролира скоростта на функционирането на клетките, тъканите и органите в тялото, включително мозъка, сърцето и храносмилателния тракт. 


Щитовидната жлеза е главният контрольор на метаболитните функции в целия организъм. Тя синтезира хормоните Т3 и Т4, които регулират метаболизма и химическата активност на клетките, превръщащи хранителните вещества в енергия.



Тези хормони са безценни, освен за скоростта на метаболизма, и за случването на нормалните процеси в организма, развитието на костите, мускулното функциониране, скоростта на сърдечния ритъм и регулирането на телесната температура.


Заболяванията на щитовидната жлеза са основно 2 типа – хипо- и хипертиреоидизъм, тоест когато тя синтезира тиреоидни хормони над или под нормата. За съжаление, всеки дисбаланс в количеството хормони може да окаже сериозно действие върху начина на живот. 


Заболяванията на щитовидната жлеза обикновено се провокират от повишени токсини в околната среда, други причини могат да бъдат хранителен дефицит или дисбаланс. Много от веществата, необходими на правилното функциониране на щитовидната жлеза не се произвеждат от тялото и трябва да се набавят чрез храненето. 


Ето и храните, които биха могли да подпомогнат щитовидната жлеза с необходими нутриенти:


1. Водорасли

Водораслите, които се използват за обвиването на суши, са много полезни за щитовидната жлеза, тъй като са богати на йод – някои сортове съдържат до 2000% от дневните потребности на йод. Йодът е необходим за синтезирането на щитолидни хормони. Преди населението е страдало много от йоден дефицит – тялото ни няма способността да го синтезира. Този проблем се е разрешил с йодизирането на готварската сол. С приема на йод обаче трябва да се внимава, защото въпреки високата поносимост на много хора към големи количества от него, има риск той да доведе до хипертиреоидизъм или автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Редовната консумация на различни годни за консумация водорасли едва ли би довела до проблем, по-скоро трябва да се внимава с приема на хранителни добавки. Дали е подходящо да взимате или не даден продукт е препоръчително да се консултирате с лекар специалист. 

 

2. Бразилски орехи

Бразилските орехи са пълни със селен. Този рядък микроелемент предотвратява заболяванията на щитовидната жлеза. Препоръчителният дневен прием на селен е 55 микрограма, а една бразилска ядка съдържа средно около 96 микрограма от него. 


Селенът активира тиреоидните хормони. Има данни от изследвания, че при ниските нива на селен в организма са свързани с автоимунен тиреоидит и болест на Грейвс.


От Националния институт по здравеопазване на САЩ предупреждават, че приемът на повече от 400 микгрограма селен на ден за възрастни може да навреди на здравето и да предизвика миокарден инфаркт, бъбречна недостатъчност и др. поради което трябва да се внимава дори с количествата консумирани бразилски орехи. Хубавото е, че те наистина са мазни и хранителни и трудно биха могли да се изядат повече от 30 г, а хапването им два пъти седмично е напълно достатъчно. 

 

Очаквайте продължение


Източници:
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/8541-thyroid-disease
https://www.cdc.gov/cancer/thyroid/index.htm
https://nyaspubs.onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/nyas.14041
https://www.nature.com/articles/s41574-019-0311-6?utm_medium=affiliate&utm_source=commission_junction&utm_campaign=3_nsn6445_deeplink_PID100109082&utm_content=deeplink
https://ods.od.nih.gov/factsheets/Selenium-HealthProfessional/