Храненето има отражение и върху менталното ни здраве, не само върху физическото. И докато от деца чуваме какво е добре да ядем за здрави кости и зъби например, и до днес темите, свързани с психичното здраве са табу.


Но така както можем да осигурим на вечеря афродизиаци, за да предположим на партньора и себе си добър преход към любовната игра и екстаз, така съвсем логично посредством храната можем да се погрижим мозъкът ни да получи необходимото за синтеза на всички онези съединения, заради които се чувстваме по-добре.


Храненето ни, въпреки широкия спектър на избор, който можем да направим днес, уви, си остава бедно. Осигуряването и приготвянето на здравословна храна изисква създаването на навици, които в началото изнервят, заради недостига на време. Но истината е, че преработените храни и всички онези, които изобилстват със захар, бяло брашно и са богати на сол, могат само да задълбочат здравословните ни проблеми, тревожността и депресията. 



Много специалисти препоръчват Средиземноморската диета като най-подходяща за поддържане на добро менталното здраве. За нас тя никак не е чужда – и рибата, и маслините присъстват в националната ни кухня, цитрусите се намират целогодишно в магазинната мрежа. 

 

Твърдението, че преработените и богатите на захар продукти предразполагат към депресия и тревожност е на екип британски изследователи от Института по психиатрия към Кралския колеж в Лондон във Великобритания, които решили да изследват как храните и техните съставки влияят на психичното здраве. При изследванията си те наблюдавали активността на хипокампа. Това е зона в мозъка, на която се извършва неврогенезис, тоест създаването на нови неврони. Учените свързват неврогенезиса в хипокампа с настроението и когнитивните функции. 


Известно е, че стресът ограничава неврогенезиса на хипокампа, докато антидепресантите го подпомогат. 


Факторите, които могат да имат негативен ефект върху този процес при възрастните, са още: напредването на годините, оксидативният стрес или натрупването на токсини, с които трябва да се справя организмът ни, богатото на мазнини хранене, продуктите с високо съдържание на захар, алкохолът и опиодитите.

 

Полезните за хипокампуса и неговата функция храни са: богатите на полиненаситени мастни киселини продукти (омега-3, мазна риба, ядки), куркумата и полифенолите, които се намират в плодове, зеленчуци и билки.

 

Най-правилният хранителен режим за психичното ни и емоционално здраве е този, при който се получават необходимите за функционирането на организма калории, без да преяждаме или без да бъдем недохранени.

 

Естествено, за да стигнат до мозъка ни всички полезни елементи кръвообращението ни трябва да работи добре – двигателната активност е необходимото условие организмът да усвоява полезните съединения получени чрез храните. 

 

Разбира се, за да се развива мозъкът здравата храна и движението работят в трио с усвояването на нови знания.

 

Защо според статията в Proceedings of the Nutrition Society Средиземноморската диета работи в полза срещу депресията? Да, тя е богата на омега-3 мастни киселини, както и на витамин Д, още на метилфолат и S-аденосилметионин, които според изследователите понижават риска от нея. Освен това  този режим е изграден основно върху консумация на плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, варива, ядки и семена, зехтин, яйца, малко количество червено месо и червено вино, умерено на млечни продукти, както и, разбира се, на риба и морски деликатеси. Тоест съдържа всички необходими елементи.

 

За доброто психично здраве количеството калории, които трябва да усвояваме на ден обаче, са 30-40% по-малко от стандартно препоръчваните. Например, ако стандартно за ръста и годините ни се препоръчва прием на 2000 ккал на ден, то същият човек, ако не спортува активно, здрав е и е приключил периода на растеж при него, се чувства ментално по-добре с набавянето на 1200 – 1400 ккал на ден. Това е резултат получен при друго изследване по-рано.

 

Подобен резултат е бил изведен и при трето изследване, при което се е констатирало, че след намаляването с 25% на енергийния прием за деня за половин година симптомите на депресия при включилите се доброволци са намалели. 

 

Трябва да се подчертае обаче, че ограничаването на калориите трябва да търси „златна среда“. Тъй като при излизането от препоръчителните граници и редуцирането на повече от необходимото може да се отключи хранително разстройство. Свръхредуциране в храненето може да върне депресията със силата на бумеранг, затова е желателно изграждането на хранителен режим да се прави от компетентен специалист според индивидуалните особености и цели, който да се спазва като част от личния стил на живот, а не да бъде временен каприз с вреден за здравето и психиката ефект.

 

Полезно за менталното здраве може да се окаже и периодичното гладуване, границите и характеристиките на което също трябва да са определени от специалист по диететика. Иначе, проучване от 2013 г. при мъже над 50-годишна възраст показва, че при участниците значително са намалели гневът, напрежението, нарушенията в настроението и объркването.


Същото обаче не важи за активно спортуващи – при тях ефектът е обратен. 

 

Гладуването не е опция и за хората с и склонност към хранителни разстройства, с нарушения на въглехидратната обмяна или казано по-простичко с проблеми с кръвната захар, тъй като рискът от хипогликемия при тях е голям. 

 

По принцип богатото на изброените хранителни продукти ежедневно меню допринася за добрия контрол на теглото, липидния профил и стойностите на холестерола, нормализирането на кръвното налягане. Това се дължи на ограничаването на простите захари и на изобилието от наситени мазнини и обратното, наличието на полифеноли, други антиоксиданти и полезни полиненаситени мазнини се грижи добре не само за общото здраве, тонус, но и за мозъка и неговата добра функционалност.