Доц. д-р Стефка Петрова завършва МУ-София. Има две специалности „Хранене и диететика“ и „Токсикология“. Специализира „Хранителна епидемиология“ в Кеймбриджкия университет във Великобритания и ”Информационен мениджмънт в областта на храненето“ в Университета „Емори“ в Атланта, САЩ. Основната област, в която работи, е хранителна епидемиология и хранителна политика. Дългогодишен ръководител е на секция „Хранене” към Центъра по хигиена. Ръководител е на националните проучвания на храненето и хранителния статус на населението в България, на осем международни проекта със СЗО, УНИЦЕФ, Харвардкия университет в САЩ,  Европейската комисия, Европейския орган за безопасност на храните. Ръководител е на експертните групи за разработване на национални препоръки за здравословно хранене. Доц. Петрова е национален консултант по хранене, експерт по хранене към Световната здравна организация и Европейската комисия. От 2009 г. е директор на Националния център по опазване на общественото здраве.

 

 


Първа част на интервюто

 

 

Защо алкално-киселинният баланс в организма е важен за здравето и какво всъщност представлява той?
Алкално-киселинният баланс в организма се определя до известна степен от приема на течности и храни. Има такива, които изместват pH-то в телесните течности към алкална посока, т.е. то става 7 и над тази стойност. Такива са плодовете и зеленчуците, млякото и млечните продукти. Месото и месните продукти имат точно обратен ефект – изместват алкално-киселинното равновесие в кисела посока. Самите храни имат такъв киселинен потенциал и ако прекаляваме с тях, то тогава ще се измести и pH-то в организма.

Балансираното здравословно хранене води до един много добър и нормален електролитен баланс. Трябва да има наличие на сериозно изкривяване в храненето, за да се измести pH-то в организма в кисела посока и да има вреден ефект.

Например, ако консумираме големи количества месо и месни продукти, тогава алкално-киселинният баланс може да се измести в кисела насока. Този процес може да има увреждащо здравето действие, съчетано с другите вредни ефекти на месото и месните продукти, които съдържат значителни количества наситени мастни киселини, повишаващи холестерола и увеличаващи риска от атеросклероза.

Често месните продукти се консервират с нитрати и нитрити, които се използват за потискане растежа на бактерии, които отделят опасния ботулинов токсин. Нитратите придават и приятния черен цвят на колбасите. В месните продукти, за разлика от зеленчуците, нитратите и нитритите могат да взаимодействат с амини, съдържащи се в месните белтъци и да образуват вредни вещества, дори канцерогени.


А до какво води алкално-киселинният дисбаланс?
Възможно е да доведе до увреждане на стомашно-чревната система, има неблагоприятен ефект върху функциите на нервната и сърдечно-съдовата система.

Но не тези кисели радикали са основният вреден ефект, те по-скоро допринасят, съдействат наред с всички останали вредни фактори, които идват от тези кисело-образуващи храни.


От значение ли е каква вода пием, по отношение на алкално-киселинния баланс?
Добре е да пием алкални води, перфектни са за ежедневна употреба. Много води в България са такива, особено подходящи са слабо минерализираните. Например, Банкя, Горна Баня, Девин. Всички, най-широко употребявани минерални води, без проблем могат да се пият, вместо обикновената вода.


С какво минералната вода превъзхожда чешмяната?
Препоръчвам да консумираме слабо алкалните минерални води, не само защото съдържат полезни минерални вещества в лесно усвоима електролитна форма, но и защото са гарантирано чисти. Извират от голяма дълбочина и не са микробно замърсени. Докато тази вода, която консумираме от чешмите, не винаги е в добро микробиологично състояние. Например, ако тръбите, по които се движи водата, са стари, могат да предизвикат замърсяване. В редки случаи има проблеми с нашата питейна вода. Обикновено, тя отговаря на всички изисквания за безопасност, освен това – българската вода е вкусна. Има страни, в които водата не може да се пие, защото е твърда. Нашата е мека. В планинските селца и градчета у нас имат прекрасна вода и просто е излишно да се пие минерална.


От какво количество вода на ден се нуждае организмът ни?
Препоръчва се консумацията на 1,5 – 2 л на ден течности, като те могат да бъдат набавяни не само чрез пиенето на вода, но и чрез прием на супи и други течни храни. 


Има ли значение преди или след основно хранене ще приемаме повече течности и ако да – за какво?
По принцип, няма проблеми водата да се консумира и преди, и по време, и след хранене, това не повлиява на усвоимостта на хранителните вещества. Единственият проблем е по отношение на това доколко с водата можем да променим количеството на консумирана храна. Когато имаме проблеми с теглото, ако пием вода преди хранене, запълваме до известна степен обема на стомаха и това е предпоставка за намаляване консумацията на храна.

Затова за хора, които имат проблеми с килограмите, се препоръчва супа. За разлика от водата, супата съдържа и хранителните вещества и има по-добър засищащ ефект. Водата се преминава бързо през стомашно-чревния тракт и чувството на ситост е за кратко време. Обратно, ако имаме нужда от увеличаване на теглото, по-добре приемът на вода да се раздели от храненето, за да не се чувстваме "напълнени". По този начин ще поемем повече храна.

Ако искаме да отслабнем, препоръчителен е приемът на повече течности и течни храни, тъй като по този начин се намалява енергийната стойност на диетата.

 

Интервюто взе: Женя Величкова