Непрекъснато сме заливани от информация, че е вредно да ядем хляб и тестени изделия, че не бива да хапваме повече от две яйца на седмица, че глутенът в зърнените продукти вреди на организма ни, от картофите се пълнее, оризът също е бяла храна...


С повишена трудност остава въпросът какво да ядем, особено когато цените на продуктите "галопират" и е невъзможно да слагаме по три пъти на масата сезонни зеленчуци и плодове под различна форма и два пъти седмично по порция свободно отглеждана сьомга? Хубаво е да развенчаем някои митове за храни.


1. Яйца


Яйцата не се препоръчваха заради жълтъка, който има високо съдържание на холестерол, а вероятно в България трудно ще се намери възрастен с идеални стойности на липиди в кръвта. Проучванията обаче показват, че холестеролът, който приемаме чрез храната, невинаги влияние върху серумния холестерол. Данните от експертните проучвания са наистина противоречи по отношение въздействието на яйчния холестерол върху липидите в кръвта ни, но преобладаващата констатация е, че яйцата не увеличават риска от сърдечносъдови заболявания.


Яйцата съдържат много естествени здравословни мазнини – мононенаситени и полиненаситени мастни киселини, които влияят положително на добрия HDL холестерол. Много по-важно е не да се ограничаваме или избягваме яйцата, а да внимаваме с какво ги консумираме в комбинация. Например популярната британска закуска яйца с бекон, храна, която изобилства с наситени мазини и натрий, е по-добре да оставим настрани, защото рано или късно от подобни съчетания лошият LDL холестерол ще се повиши, а и кръвното също ще скочи. Да хапнем обаче едно сварено яйце с пълнозърнеста филийка хляб или да го добавим в салата – не би ни навредило, напротив то би повишило хранителната стойност на менюто ни, би довело до по-бързо засищане и по-бавно огладняване.

 

2. Ах, този хляб

Имаме ли склонност към пълнеене, избягваме хляба, избягваме го и тъй като съдържа прости въглехидрати – бяло брашно. Само че хлябът е и полезен – той може да осигури куп витамини и минерали, които се намират в зърнените култури – например витамини от група В, които са безцени за нервната система и не само, витамин Е, витамин А, магнезий, желязо, фосфор, селен. За целта обаче е добре внимателно да се подбере хлябът – важно е той да е от пълнозърнесто брашно, тъй като витамините и фибрите се намират основно в обвивката на зърното, която е премехната в белите брашна. Фибрите са необходими не само за поддържане на чревното здраве, те са в помощ и за контрола на холестерола и нивата на инсулин.


Хлябът не е вреден стига да се консумира разумно – в адекватно на нуждите ни количество за деня като най-големият му дял се планира сутрин за закуска в комбинация с полезен зеленчуков пастет, например. За обяд се хапва количество наполовина на закуската, а вечер за предпочитане е да се пропуска. Специалистите препоръчват да избираме хляб, който осигурява поне 3 г фибри на филия, за да сме сигурни, че е полезен.

 

Следва продължение

Референции:
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29495288/
https://www.mayoclinic.org/healthy-lifestyle/nutrition-and-healthy-eating/in-depth/whole-grains/art-20047826