Д-р Райна Стоянова завършва висшето си образование в Медицинския университет в София през 2011 г. Интереси в областта на храненето има от студентските години. По време на следването си, както самата тя казва, има честта да стажува близо до видни имена в сферата на храненето като проф. Готие, проф. Карел, проф. Дюкан, както и различни хелтиливинг, кетъринг и уелнес компании, които допринасят за обогатяването на подхода ѝ към пациента.
Специализира гастроентерология в УМБАЛ „Лозенец“. Провежда стажове в елитни европейски клиники. 
В момента е асистент в клиниката по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика, УМБАЛ „Цалица Йоанна – ИСУЛ“.
Д-р Райна Стоянова консултира и изграждам хранителните режими в множество кетърингови компании и пиша, активно поддържа блога си, посветен на темите за здравословното хранене.
Представяме Ви част от нейната философия за здравето...
 
 
 - Д-р Стоянова, до каква степен храненето определя здравето ни и колко истина се съдържа в сентенцията „Това си, което ядеш.“?
 
Така е, „Човекът е това, което яде”. Хипократ - най-великият лекар на Античността, реформаторът на медицината, бащата на съвременната медицина, е казал: "Вашата храна може да бъде отрова, но и лекарство." Всеки съвременен човек знае, че трябва внимателно да подбира храната си. Та, нали храненето е водещият контакт на човешкия организъм с околната среда. Животните са надарени с инстинкт за самосъхранение в тази посока. Хората обаче сме надарени единствено с разум. Който ни трябва не само за това какво ядем, а още за толкова много неща в сферата на храненето. 80% от всички заболявания се дължат на нарушената функция на стомашно-чревния тракт, респективно и на храненето.
 
 - В грижите за детето по отношение на храненето родителите, сякаш сме в двете крайности: стремим се да пазим детето от всичко пакетирано и търсим възможно най-натурални продукти, домашно приготвени храни и обратното, смятаме, че след като толкова много сме яли дадени продукти в детството си ние и сме здрави и при детето ще е така? Прави ли са едните и другите и къде всъщност е „златната среда“?
 
Много е важно да разберем, че здравословните хранителни навици се култивират най-вече в семейна среда. Ако малкото дете не познава вкуса на шоколада например, то няма да проявява интерес към него. Неправилното хранене, липсата на витамини от плодовете и зеленчуците изтощават имунната система и децата боледуват. Всички лакомства са вещества, непознати в природата – рафинирано нишесте, оцветители, консерванти, подобряващи вкуса вещества, емулгатори и още стотина Е-та с цифра след тях, от които си нямаме понятие. Избягвате тези храни, те са вредни за организма. „Златната среда” от край време се състои в това да се придържаме към природосъобразно балансирано хранене да се движим достатъчно, да живеем активно. 
 
 - Има правила по отношение на храненето, които никога не остаряват, даже напротив най-новите научни изследвания само доказват мъдростта на поколения преди нас. Кои са тези правила? И обратното, кои препоръки от миналото се оказват напълно погрешни и би следвало да ги избягваме?
 
Правилата за хранене не се променят особено, те са същите, но за съжаление храните и начинът на живот на съвременното общество, в сравнение с предците ни, се променят. Това, което смятам аз е, че децата, а и възрастните трябват да се стимулират към повече движение. Има едно основно правило и то е много просто - храненето трябва да е приятно, за да е пълноценно. Установено е, че хранителните вещества се усвояват от организма само, когато детето се храни с апетит и в приятна обстановка. Макар и малки, децата имат развито чувство за естетика.
NEWS_MORE_BOX
 
 
 - От какви проблеми най-често страда съвременното дете, свързани с храненето? Защо? На какво се дължи това според Вас? И как можем да предотвратим подобен риск при нашето дете?
 
30 % от децата на 7-годишна възраст са със затлъстяване, а 13 % имат и метаболитен синдром. Статистиката сочи, че българските деца, а и възрастните са най-големите любители на бързото хранене. Пропускането на закуска ни нарежда сред нациите с лоши хранителни навици. Страната ни е на 6-то място в Европа по брой на затлъстяващи деца. Само българите при покупка на лекарства не питат за странични ефекти, а питат дали с тях може да се приема алкохол. Така че, смея да твърдя, че храненето ни е неправилно наистина на културно равнище - нездравословният модел на хранене на семейната среда, свръхвисокият прием на високоенергийни храни и напитки, но и ниска физическа активност. И не е добре да се оправдаваме със социално-икономическия статус на обществото. По-скоро с проблемите в културата на хранене отстрана на родителите стоят в основата на този проблем. Масовото и безразборно предлагане на нездравословни храни означава, че ние не можем сами да създадем навика да избягваме застрашаващи здравето храни. От другата страна на барикадата стоят хранителните разстройства при подрастващите, а и възрастните. Все повече зачестяват хората с анорексии и булимии.