Случвало ли ви се е тъкмо да сте приключили с вечерята в любимия си ресторант, вървейки по улицата виждате сладкарница, на чиято витрина са подредени невероятно красиви торти. Не можете да устоите и си купувате парче шоколадова торта и пухкаво еспресо. По-късно вечерта не можете да спите от кофеина в шоколада и кафето и се чудите: „Защо се поддадох на това изкушение?“

 

Два механизма ни подтикват да искаме храна. Единият е гладът, физиологична нужда от храна. Тази нужда е неспецифична и всяка храна ще облекчи чувството на глад. Вторият механизъм ни прави лакоми и това е апетитът – физиологичната нужда да искаме точно определена храна. Той се възбужда, когато се появят специфични дразнители – парче торта, неустоимо приготвено парче месо, аромат на кафе. Тези стимули ни карат да се чувстваме добре и често провокират спомени.


 

В повечето случаи хората имат апетит, без да са гладни. Точно за това не можем да устоим не вкусния десерт, дори и след като сме се нахранили.


Хипоталамусът ни кара да огладняваме. Тъй като гладът е физиологичен стимул да търсим храна често той е съпроводен с негативни емоции. Мозъкът е отговорен за тези отрицателни чувства, а не стомахът ни. Делът в мозъка, който е отговорен за огладняването е хипоталамусът. Той е отговорен за много други неволеви дейности. Хипоталамусът регулира чувството за глад и ситост посредством сигналите от нервните клетки в стомаха и хормоналните сигнали.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Ролята на нервните клетки. Един от сигналите, които контролират огладняването идва от специални нервни клетки, разположени в стомаха и тънките черва. Клетките усещат дали те са празни. Тази информация се изпраща до хипоталамуса. Ако не сте се хранили няколко часа и стомахът и червата са празни хипоталамусът ще ви сигнализира, че е време да се нахраните.

 

Ролята на хормоните. Хормоните са химични вещества, които се секретират в многото жлези в тялото ни. Инсулинът и глюкагонът са хормоните, които регулират нивата на глюкоза в кръвта. Глюкозата е най-лесно разградимото гориво за тялото ни. Именно за това нивата й в кръвта са пряко свързани с чувството на глад.

 

Когато не сме се хранили известно време нивата на глюкоза в кръвта падат, това води до промяна в хормоните инсулин и глюкагон. Те съобщават на хипоталамуса, който сигнализира, че трябва да се храним, за да повишим глюкозата в кръвта си. Когато стомахът е пълен, а глюкозата в нормални нива, ние вече се чувстваме сити. И въпреки това, мозъкът ни изпраща сигнал за глад. Много от нас се вслушват в тези сигнали и продължават да си хапват, въпреки че не са наистина гладни.

 

Ролята на вида и количеството храна, която ядем. Храните, богати на протеини имат най-голяма хранителна стойност. Това означава, че закуската от шунка с яйце ще ни засити за по-дълго време от колкото палачинките с мед или сладко, въпреки че и двете ястия могат да имат една и съща калорийна стойност.

 

Високомазнинните диети имат по-голяма хранителна стойност от високовъглехидратните такива. Друг фактор, който определя храните като засищащи или не е това колко са обемни самите храни. По-обемните храни разтягат стомаха и тънките черва, което създава чувството за ситост. Хипоталамусът е доволен. Напитките например засищат в по-малка степен от кашавите храни и супите. А те от своя страна засищат по-малко от изцяло твърдите храни. Например ако изядете няколко зърна грозде ще се почувствате по-нахранен, от колкото, ако изпиете чаша гроздов сок.

 

Сигнали, които провокират апетита. Докато гладът се предизвиква от физиологичните нужди на организма, апетитът е резултат на нашето настроение и средата, която ни заобикаля. Факторите, които влияят в най-голяма степен на апетита ни са обонянието, навиците ни (когато сме на почивка сме склонни да ядем повече, когато сме на кино ни се хапват пуканки), социалните и културните ни навици.

 

Ролята на обонянието. Храната стимулира петте ни сетива. Храната, която е приготвена и представена атрактивно и има обаятелен аромат ни привлича много повече от обикновеният боб в метална купичка.

 

Ролята на социалните и културните ни навици. Винаги, когато сме на почивка си позволяваме да се поглезим с нещо вкусно и често прекаляваме с храната. Свързваме всеки празник с изобилни трапези и вкусна храна, посрещането на гости неминуемо протича със специално приготвена храна. Всички тези фактори стимулират апетита ни и това ни позволява да ядем повече от колкото имаме нужда.4527