„Болестите, характерни за човечеството са два типа. Първият включва бързо развиващи се болести, причинени от ненормално състояние и разстройване на жизнената сила. Такива болести обикновено протичат за кратко време и се наричат остри болести. Вторият тип са болести, които често изглеждат дребни и недоловими в началото, но които по характерен за тях начин въздействат вредно на организма, динамично го разстройват и коварно подкопават здравето до такава степен, че автоматичната енергия на жизнената сила, създадена да запазва живота, оказва само непълна и неефективна съпротива на тези болести както в началото, така и в развитие. Като не може да ги унищожи без външна намеса, жизнената сила е безпомощна да предотврати тяхното развитие или собственото си постепенно влошаване, което най-накрая води до разрушаване на организма. Те се наричат хронични болести.” Това са думи на бащата на хомеопатията д-р Самуел Ханеман.

Повече от 12 години от живота си Ханеман посвещава на изследвания за факторите, които предопределят защо даден организъм страда от определени проблеми и може да отключи различни състояния. Така ученият съставя теорията на миазмите. Миазмът обобщава наследствената предразположеност към заболяване. Три са основните миазми: псоричен, сифилистичен и сикотичен.

Теорията на лекарят звучи малко сложно, неслучайно дълги години тя не е била разбирана или е била напълно изключвана от хомеопатите. Независимо от многото „за” и „против” нея основният принос на Ханеман е, че стига да извода, че съществуват слоеве на предразположение към болестите. Когато един хомеопат лекува той трябва да достигне до различните слоеве, защото ако работи само на повърхността няма да постигне излекуване на пациента.

NEWS_MORE_BOX



Ханеман казва още, че слабостта на защитния механизъм, предразполагащ към болести, може да се повлияе от три важни фактора:

  • наследствени влияния,
  • тежки инфекциозни болести,
  • предшестващи лечения и ваксинации.


Според него, ако едно поколение е боледувало от туберкулоза, например, се предава специфична слабост на организма на децата, дължаща се на това заболяване. Те не боледуват от същото, но развиват бронхит, сенна хрема, синузит и др. Така че е важно какво е здравето на родителите и поколенията преди тях.

Като миазъм Ханеман определя предразположението към хронична болест, стоящо в основата на острите прояви на заболяванията, което се предава от поколение на поколение и може да се повлияе от съответното лекарство, изготвено от патологична тъкан или подходящи препарати. Така лекарят подчертава, че се появяват нови миазми благодарение на новите потискащи терапии.


 

В хомеопатията обаче важното е да се дават точните лекарства за моментното страдание, което показва даден слой на предразположение. След време се дава друго лекарство и така на повърхността излизат постепенно различни скрити симптоми. Важно е пациентът да посещава своя лекар, дори когато няма остри кризи, защото именно в спокойните периоди се разпознават по-неуловимите симптоми.

Следващата сряда очаквайте продължение на темата.