Устната кухина е като огледално изображение на целия организъм. Върху състоянието на устната лигавица, венците и зъбите се отразяват: хормонални, метаболитни, инфекциозни, хронични болестни състояния, както и наличие на авитаминози или кръвни заболявания. Желателно е да посещавате профилактично зъболекар поне веднъж годишно, дори и да нямате никакви оплаквания. A aко венците ви са в лошо състояние и кървят, е важно да се извършва почистване на зъбния камък на всеки 6 месеца. Самият зъбен камък представлява минерализирана зъбна плака, натрупана поради задържането на хранителни остатъци. Той дразни венечния джоб, прониква надолу и отлепва венеца от зъба. Така може да се стигне до навлизането на бактерии в дълбочина, до инфекция, до стопяване на костта и разклащане на зъбите. Консултирайте се с денталния лекар за подходящoто за вас лечение и профилактика.
 

Правила за ежедневна хигиена

Липсата на правилни грижи повишава многократно риска от поява на кариеси и увеличава вероятността от пародонтални заболявания. Ако не посещавате редовно зъболекаря обаче, може да сте пропуснали някои от важните съвети, които дават специалистите по дентална медицина:
 
За правилното почистване на зъбите е задължително, освен четката за зъби да се използват и конци, както и интердентални четчици, които достигат трудно достъпните повърхности. Между зъба и венеца се събират плака и бактерии, а с комбинираната употреба на тези средства зъбната плака е намалена с до 50%, считат специалистите.
 
Миенето на зъбите се извършва с кръгообразни движения, близо до венеца, с изчеткване навън (към върха на зъба). Така се предотвратява получаването на т. нар. „клиновидни дефекти” – вдлъбнатина на границата между зъба и венеца. Важно е да миете зъбите в продължение на поне 3 минути. Добре е да се използват меки четки с по-голямо количество влакна, които не дразнят венеца.
 
Не пренебрегвайте почистването и на езика. Когато върху него се натрупват налепи, това е предпоставка за развитие на болестотворни микроорганизми. Използвайте ежедневно специалните четки за език.
 

Хекла лава помага при зъбобол и пародонтит 

Хекла лава D10 е хомеопатично лекарство, произведено от пепелта на вулкана Хекла в Исландия. Съдържа силициев диоксид и калциеви соли. Медикаментът е много ефикасен при възпаления на устната кухина, пародонтит, както и при труден пробив на мъдреци.
 
Хомеопатите го препоръчват дори в случаи на напреднала форма на пародонтит, с разклащане на зъбите, съпроводено с болка и трудности при дъвчене, захапване. Действа ефективно и при проблеми, засягащи челюстите. Помага при случаи на остеомиелити, абсцеси, включително и такива с оток на лицето, затруднен пробив на зъби – например мъдреци, при невралгични болки, причинени от наличие на кариес или след манипулация, при зъбобол, особено ако зъбите са много чувствителни на натиск. Препоръчва се и за невралгични болки в кухини, от които е изваден зъб.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Хекла лава D10 осигурява лечение и облекчаване също така на проблеми с костите – например при плантарен фасциит (възпаление на т. нар. плантарна фасция, една от най-честите причини за болка в петата). Хомеопатичното средство може да бъде част от лечението при остеопороза. Заедно с Калциум фосфорикум D10 действа ефективно за укрепване на костите и за подобряване на костната плътност.
 

За тези, които се страхуват от зъболекарския преглед


Хомеопатията може да бъде много полезна за хората, които изпитват силен страх от дентален преглед или лечение. Ето как да се ориентирате кое е подходящото за вас хомеопатично средство:
 
  • Аконит D6 – при панически страх, със силно изразено психомоторно безпокойство, сърцебиене, суха уста.
  • Аргентум нитрикум D10 – пациентът е прекомерно приказлив, което е израз на паниката му, тревожен е, не спира да се движи, не може да се концентрира, страхът може да предизвика диария. 
  • Гелсемиум D6 – пациентът е тих и трепери, „парализиран” е от страх, често уринира, понякога има и диария.
  • Фосфор D10 – подходящо е за малките деца, които се страхуват от зъболекаря. Фосфор D10 се препоръчва също така за прием от пациента преди извършване на необходими интервенции, за да се намали кръвозагубата впоследствие.