Хомеопатията е терапевтичен метoд, който се опира на принципите на подобието, безкрайно малката доза на медикамента и индивидуалния подход към пациента. Създател на хомеопатичната теория и практика е немският лекар, токсиколог и химик д-р Кристиян Ханеман.

 

Отправна точка в изследванията на Ханеман е наблюдението, описано в превежданата от него книга „За медицината“ на шотландския лекар Кълан, че хининът, приеман във високи дози от здрав човек може да предизвика симптоми, които обикновено са лекувани при болни с треска. Ханеман изпробва действието на хинина върху себе си, с което потвъррждава това твърдение и формулира за първи път принципа на подобието.


 

Принципът на подобието гласи, че веществата, които в измерими, токсични или физиологични дози причиняват у здрав, но чувствителен индивид дадена симптоматика, могат, предписани в хомеопатични дози, да премахнат подобни симптоми у болни и чувствителни лица.
Така например двуарсениевият триоксид, приет в токсични дози предизвиква у здрав човек остър гастроентерит, протичащ с диария, повръщане и отпадналост. В хомеопатични дози това вещество може да излекува болен, който има гастроентерит с такава симптоматика, например при хранително отравяне.

 

Принципът на безкрайно малките дози, получени по пътя на разреждането е друг важен компонент на хомеопатията. В началото на своите експерименти Ханеман използва веществата в измерими дози. Тъй като по негово време повечето лекарства са били силно действащи и отровни , той започва да намалява дозите, за да избегне нежеланите лекарствени реакции. Намаляването на дозата се осъществява с многократни последователни разреждания на изходната форма като постепенно се стига до безкрайно малки дози. Ханеман забелязва, че разредените лекарства не губят своя ефект като големите разреждания предизвикват симптоми на ниво поведение при особено чувствителните лица, докато по-малките разреждания са ефективни при симптоми при по-малко чувствителни лица.

 

Принцип на индивидуализиране на хомеопатичното лечение. Хомеопатията е похват за лечение на индивида, на конкретния човек с неговите индивидуални реакции. Всеки човек реагира на болестите по свой собствен начин в зависимост от защитните сили на организма и други индивидуални особености. Следователно за всеки съществува терен, в рамките на който се проявява влиянието на околната среда и на генетичната наследственост. В зависимост от този терен се избира подходящият медикамент за конкретния индивид.