Начинът, по който тялото поддържа всички системи в равновесие, особено при промяна от една към друга ситуация, се нарича алостаза. Този баланс между системите, постоянно е подложен на заплахата да се разстрои, заради сблъсъка с различни стресори (прочетете първа част на материала). Тогава, когато за кратък период от време действат различни стресори, се говори за алостичен товар. Последният е възможно да унищожи способността на тялото да поддържа комуникацията между различните системи в синхрон.
Вследствие на подобно натоварване възникват и здравословните проблеми, а при задълбочаването им след години и до развитие на определени заболявания, в зависимост от мястото на механизма, който е „излязъл от строя“, включително и сърдечносъдовите заболявания.
И докато класическата медицина е насочила усилия и постигнала успехите си най-вече в уменията да заменя тези механизми, хомеопатията работи на една друго ниво. С нейна помощ може да се предотврати възникването на определено заболяване много преди то да е проявило признаците си или да се подобри състоянието на организма тогава, когато се налага да влезе инструментариума на класическата медицина и бъде заменен даден излязъл от строя механизъм на организма. В този смисъл не може да се търси от хомеопатията такива резултати, каквито дава класическата медицина – хомеопатията си остава терапевтичен метод за подпомагане на организма да използва своите собствени ресурси.
Хомеопатията би могла да повлияе на процесите в организма в две насоки: основно, първо, да предотврати патологичните процеси, възникващи в организма заради алостичния товар или да го подпомогне да изгради по-бързо свои средства за справяне с определен стресор без това да коства тежко и продължително заболяване или да постигне по-продължителна ремисия при хронични заболявания, като внесе корекция в комуникацията между отделните системи, както и да подобри състоянието на организма (оплакванията) при наличие на патологичен проблем, третиран с методите на класическата медицина.
Според целите на терапията хомеопатичните лекарства биват с високи и ниски потенции. Първите действат, като „говорят“ директно на водещите и контролни органи в ПНЕИ системата, докато лекарствата с ниски разреждания, като шуслеровите соли са „съобщенията“, които се получават от клетките, с което по индиректен път се стига до централата на системата в мозъка, тоест влияе се отдолу – нагоре.
За да се излекува чувството на вина, както казва д-р Дора Пачова, трябва да се открият всички пътища на болестта отгоре - надолу и отдолу – нагоре.
За да се случи това, пациентът имам и своята активна роля. Първо, налага се да сподели своите оплаквания и да отговори на въпросите на хомеопата, дори когато му се струва, че те нямат връзка със състоянието му. Последното вече лесно може да се обори, тъй като дори медицинската наука открива връзка между преживявания ни (психика), нервната, ендокринната система и състоянието на имунитета - ПНЕИ. Тоест продължителните негативни емоции могат да доведат до промени в обичайния синтез на хормони, което да повлияе функциите на централната нервна система, и не само, и същевременно се потисне или излишно стимулира даден имунен отговор.
Много е важно да се работи индивидуално за конкретния пациент, тъй като вината е различна, като чувство, интензивност, с различна изява върху организма, на психично и физическо ниво, всеки пациент е подложен на въздействието на различна комбинация от фактори, чувствителността към тях също е индивидуална и заложена генетично.
В този смисъл чувство на вина може да има там където тя най-малко се очаква. Често зад перфекционизма, срама, страха, свръх отговорността, прекаленото раздаване в любовта се крие чувство на вина и то може да бъде открито при хомеопатичното интервю.
Когато чувството за вина е несъразмерно голямо, обземащо, то се превръща в болестоносно Тогава то стои неосъзнато в поведението ни. Може да се познае по постоянната тревожност, която изпитваме и излъчваме.
Най-често болестното чувство за вина възниква още в детството, подчертава д-р Пачова, което и съвсем обяснява неосъзнаването му.
Проблемът е там, че при наличие на подобно неосъзнато чувство на вина, човек лесно губи мярка за своята отговорност и се натоварва със задачи и вина за ситуации и обстоятелства извън неговия контрол и възможности, от което процесът чувство на вина – удари върху сърцето се задълбочава. Изпаднали в този порочен кръговрат хора изпитват сърдечни аритмии, опресия (пристягане, болки в гърдите) и дори синкоп.
Хомеопатията третира чувството на вина с хомеопатични лекарства с изходна субстанция злато - Aurum metallicun, Aurum arsenicosum, Aurum bromatum, Aurum muriaticum, Aurum muriaticum natronatum, Aurum sulphuricum и др., както и с други средства – Naja, Carcinosinum, Staphisagria, Cyclamen и др. Могат да бъдат включени шуслерови соли – 1, 3, 5, 7, 8. Но кои средства, в каква дозировка и комбинация по между им е подходяща за даден човек зависи вече конкретно от неговия случай и организъм, проява на оплаквания, придружаващи други заболявания и степен на засегнатост на здравето му, като при наличието на патология е важно да се прилага интегративен подход при лечението на пациента и хомеопатията бъде само един от терапевтичните методите.
Терапия на сърцето обаче трябва да съдържа още един важен и неотменим елемент, за да има тя своя най-добър ефект, обръща специално внимание д-р Пачова, и това е прошката - да простим, на другия и на себе си!
Материалът е създаден въз основа на презентация на д-р Дора Пачова, магистър по хомеопатия, председател на Асоциацията на лекарите хомеопати в България, за връзката между чувството на вина и сърдечните заболявания и ползата на хомеопатията при терапията им.
Д-р Пачова е завършила медицина през 1987 г. Практикува хомеопатия от над 20 години. Специализирала е в Германия, Белгия, Израел, Гърция.
