Как действа хомеопатията, плацебо ли е, има ли сериозни научни доказателства в нейна подкрепа? Мнозина си задават тези въпроси, техните отговори търсят и изследователи по цял свят. Ето някои от най-често коментираните твърдения на критиците на хомеопатията и изследвания, с които учените си поставят за цел да ги оборят. 

 

Мит 1: Няма никакви научни доказателства, че хомеопатията работи


Действително научните изследвания в областта на хомеопатията са сравнително ново поле в медицината, което обяснява факта, че все още няма натрупан огромен брой проучвания. Но търдението, че научни доказателства в подкрепа на хомеопатията изобщо липсват, всъщност е далеч от истината. 


Има редица проучвания, сравняващи ефективността на хомеопатията и конвенционалната медицина. Ето някои примери, които сочат, че хомеопатията също може да доведе до добри резултати: 

 

  • При случаи на умерена до тежка депресия при жени в менопауза. Рандомизирано плацебо-контролирано проучване сравнява резултатите от индивидуализирано хомеопатично лечение и ефикасността на конвенционален медикамент (антидепресант) при умерена до тежка депресия при жени в менопауза.¹ Проучването е направено в Мексико, включени са 133 жени. Сравняват се резултатите от хомеопатично лечение срещу плацебо и антидепресант срещу плацебо. Учените установяват, че и двете терапии (хомеопатична или конвенционална) са безопасни, че и двете имат различен ефект от този на плацебото, както и че хомеопатията води до по-голямо клинично подобрение на симптомите на депресия, а също и на тези от менопаузата. 
  • Инфекции на горните дихателни пътища. Международно проучване в 8 държави (Австрия, Германия, Нидерландия, Русия, Испания, Украйна, Обединеното кралство и САЩ), публикувано през 2007 г., сочи, че хомеопатичното лечение в първичната медицинска помощ не е по-лошо от конвенционалното лечение на остри инфекции на горните дихателни пътища и ухото.² В проучването са оценени 1577 пациенти, получаващи хомеопатично или конвенционално лечение в общо 57 практики за първична помощ. 

Мит 2: Хомеопатията има само плацебо ефект

Този аргумент срещу хомеопатията е един от най-често използваните. Съществуват обаче положителни висококачествени плацебо контролирани проучвания, създадени специално, за да разграничат плацебо ефекта от реалния клиничен ефект от хомеопатичното лечение. 

  • Ето пример за подобно разграничение при индивидуализирано хомеопатично лечение на диария при деца - мета-анализ на три плацебо-контролирани рандомизирани проучвания от Jacobs et al. 2003 г. показва, че хомеопатичното лечение намалява продължителността на диарията (р = 0,008).³
  • Да не забравяме също така, че хомеопатията се прилага успешно и във ветеринарната медицина, което влиза в противоречие с тезата за нейния плацебо-ефект⁴. 
  • Още положителни данни за ефикасността на хомеопатията идват от мета-анализ от 2014 г. на плацебо-контролирани двойно-слепи рандомизирани контролирани проучвания, при които се установява, че хомеопатичните лекарства, предписани по време на индивидуализирано лечение, са с 1.5 до 2.0 пъти по-голяма вероятност да имат благоприятен ефект от плацебо.⁵

Макар и хомеопатичните изследвания да са нова област в медицината, през последните 40 години има натрупани множество публикации в рецензирани издания. Все пак учените са категорични, че са необходими допълнителни изследвания, чрез които да се затвърди и разшири настоящата доказателствена база данни за действието на хомеопатията. 


За тези, които се интересуват какви са доказателствата в подкрепа на хомеопатията, учените от Института за изследване на хомеопатията (Homeopathy Research Institute - www.hri-research.org) публикуват интересни изследвания и новини. 

 

Препратки: 
1/ https://journals.plos.org/plosone/article/file?id=10.1371/journal.pone.0118440&type=printable
2/ https://bmccomplementmedtherapies.biomedcentral.com/articles/10.1186/1472-6882-7-7
3/ Jacobs J, Jonas WB, Jiménez-Pérez M & Crothers D. Homeopathy for childhood diarrhea: combined results and metaanalysis from three randomized, controlled clinical trials. Pediatr. Infect. Dis. J., 2003;22:229–234 | PubMed
4/ https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20129177/
5/ https://systematicreviewsjournal.biomedcentral.com/articles/10.1186/2046-4053-3-142