Поставянето на диагноза по характеристики на лицето е метод, използван от лечителите още от дълбока древност. Практикуващите древната китайска медицина, например, били виртуози в „четенето по лице“ и използвали тази техника при поставянето на диагнози на китайските императори. 


Днес имаме наблюдения за това как проблеми на вътрешните органи могат по един или друг начин да се отразят на лицето на човек – както хроничната бледност е типичен признак за желязодефицитна анемия, а видимата мрежа от капиляри по бузите или постоянната руменина по лицето е възможен сигнал за хипертонични проблеми и повишен риск за сърдечносъдовата система. 


Преди 200 години се появява новаторска за своето време терапия, създадена от Вилхелм Хайнрих Шуслер - откривател на така наречените в негова чест Шуслерови соли, които и днес са важна част от комплементарните медицински методи. 



Създателят на минералните соли – противоречива личност

Вилхелм Шуслер е роден на 21 август 1821 г. в Олденбург, Германия. Преминава през години на перипетии, докато получи медицинско образование и започне работа като лекар. Първоначално той се присъединява към Германската асоциация на лекарите хомеопати, но влиза в редица полемики с колегите си хомеопати и бързо стига до идеята, че трябва да се намали броят на хомеопатичните лекарства. Така той започва да работи върху създаването на своя нова терапия, която първоначално определя като „съкратена терапия“, а финално нарича - „Биохимично лечение“.
Терапията на д-р Шуслер се основава на идеята, че болестите възникват в резултат на минерален дисбаланс в клетките. В резултат на своите изследвания той открива дванадесет функционални средства – минерални соли, станали популярни като 12-те Шуслерови соли. Шуслер установява, че всяка тъкан е изградена от една или няколко такива соли и съответно се нуждае от тях, за да бъде здрава. 


Минералните соли на д-р Шуслер са потенцирани според хомеопатичните правила за създаване на лекарства. Въпреки това, самият той е виждал своята терапия не като част от хомеопатията, а като независима терапия, тъй като Шуслеровите соли не се подбират и предписват според принципа на подобието (както е в хомеопатията), а по-скоро според лицевата диагностика и други симптоми на дефицит в организма. 


Шуслер е бил почитан още от началото от своите последователи като визионер в медицината. В резултат на работата му в Германия са основани множество Биохимични сдружения, които се сливат и образуват Биохимичен съюз. Възхищението от дейността на Шуслер отчасти се основава на факта, че със своята биохимия и съдържащата се в нея диагностика на лицето той създава проста - „народна медицина“, която може да се използва от всеки. И точно тук той среща неодобрението на своите колеги лекари, които се съпротивляват на идеята, че новият лечебен метод е достъпен за приложение дори от самите пациенти. 


През целия си живот д-р Шуслер е ярка и до голяма степен противоречива личност, с особено силни критици от областта на конвенционалната медицина, но и с множество благодарни пациенти и последователи на неговия метод на лечение. 


Научните теории на немския лекар д-р Вилхелм Шуслер и принципите на лицевата диагностиа са доразвити по-късно от д-р Курт Хикетийр (1891-1958). Впоследствие Шуслеровата терапия набира все повече последователи и привърженици и днес е сред най-широко прилаганите комплементарни терапевтични методи. 


Какво представлява лицевата диагностика на д-р Шуслер? 

Според неговата теория върху лицето ясно се изписват какво е състоянието на организма и има ли дисбаланс на определени минерални вещества в тялото. А балансът на минерали в клетките е жизненоважен за нормалното функциониране на организма. 


Тъй като лицето е вегетативно силно инервирана област, върху него най-лесно и бързо се отразяват симптомите на дефицит. В резултат могат да се забележат, например: тъмни кръгове около очите, сивкави слепоочия, купероза, вертикални бръчки в областта пред ушите, прозрачни зъби, поява на милиуми, старчески петна и др. Всички те отразяват дефицит на една или друга минерална сол. 

 

Следва продължение