Възпалителната реакция е жизненоважен механизъм, който предотвратява различни увреждания в човешкия организъм. Целта на хомеопатията в отделните фази на възпалителните процеси е да даде възможност на организма самостоятелно да се справи с възпалението. Едновременно да се облекчат оплакванията на пациента и да се подкрепят самооздравителните сили на организма, като се постигне трайно връщане към състояние на баланс и здраве. 


Ето някои примери за хомеопатичен подход в отделните фази на възпалителните процеси: 


При фибринозно възпаление: с оплакване от сухота, болка при движение. Болният е силно раздразнителен, нуждае се от спокойствие. Усеща подобрение при притискане на болното място; при пиене на течности; при излагане на студен въздух. Влошава се от всяко движение, дори най-малкото. Изпитва силно безпокойство, емоционално напрежение, силна жажда. 



Препоръчва се прием на Бриония при следните типични индикации:

  • Инфекция с повишена температура.
  • Кашлица – суха, болезнена, характерно за болния – устните са сухи.
  • Грип с болки по цялото тяло, с бавно настъпване, висока температура, сухи напукани устни, суха кашлица. Болният се затваря в себе си, апатичен и раздразнителен. Усеща подобрение на тишина и свеж, студен въздух. Влошава се от най-малкото движение. 
  • При остри възпаления на ставите – с пронизваща болка и усещане за сухота, („протритост“ ). Влошаване от всяко движение, подобрение при (силен) натиск, превръзка. 

При гнойни възпаления с жълто-зеленикава, лепкава гнойна секреция, оточни лимфни възли, обилно слюноотделяне, обложен език, отпечатъци на зъбите по езика. Болният е със силно влошено общо състояние, характерен симптом е обилното потене, влошаване през нощта и от студ/течение.


Препоръчва се прием на Меркуриус солубилис при следните типични индикации:

 

  • Гингивит, стоматит, афти - афтите, афтозният стоматит се отличават с дълбоки язви, кървене, оточност. 
  • Гноен тонзилит с налепи по тонзилите, обилно слюноотделяне, обложен език, лош дъх от устата, език с отпечатъци от зъбите. Оточни лимфни възли на шията. Лепкаво нощно изпотяване. Общо състояние – силно нарушено.
  • Колит, тежък гастроентерит.

При гнойно възпаление; абсцес – причина за възпалението може да е простуда (след излагане на студ, течение, силен климатик). Абсцесът се отличава с неприятно миришеща секреция, силно болезнен. Оплакванията се облекчават от топлина, топла завивка; влошават се от студ, течение, разсъбличане, допир.  


Препоръчва се прием на Хепар сулфурис при следните типични индикации:

  • Абсцес, цирей, акне, панарициум, зъбен абсцес – при типичен абсцес с гноен връх и силна чувствителност към болка.
  • Фарингит, псевдокруп, ларингит.
  • Синузит в напреднал стадий – с жълто-гнойна хрема с висока чувствителност на болка, студ, течение. Болният се подобрява от топлина. 

При протрахирано (удължено във времето) рецидивиращо възпаление – причина за възпалението може да е простуда (след излагане на студ, течение). При абсцес в дълбочина, който трябва да „узрее“; врастване на нокти. При забавен оздравителен процес, протрахирани възпаления. Болният се влошава от студ и течение, силно зиморничав и изтощен. 


Препоръчва се прием на Силицея при следните типични индикации:

 

  • Абсцеси: в дълбочина, протрахирани, не достигат зрялост; панарициум.
  • Ечемик- субакутен, рецидивиращ с твърди възли, по-често на горния клепач.
  • Затруднено оздравяване на рани.
  • Дистрофия (нарушена структура) на ноктите; онихомикоза (гъбички по ноктите) – ноктите са деформирани, задебелени, изкривени, цепещи се, жълто-кафяво оцветени.
  • Обстипация.

За пациентите, нуждаещи се от Силицея, са характерни: слабата жизненост (душевно и физическо изтощение), плахост, търсене на сигурност в действията и перфекционизъм, липса на гъвкавост („втвърдяване”). 

 

Приложението и индивидуалното дозиране на хомеопатичните лекарства е препоръчително да се определят от лекар хомеопат. В ниски потенции (например D6, D10, D12) хомеопатичните медикаменти могат да се приемат начесто, до 6 пъти дневно. При подобряване на състоянието приемите постепенно се разреждат, след което се спират.


Предоставената информация не отменя необходимостта от лекарска консултация.

 

*Източник на информацията за хомеопатичните медикаменти – Materia medica на: д-р Уилям Бьорике; Роджър Морисън; К.Н.Матур.