Теорията на древногръцкия философ и баща на съвременната медицина Хипократ (460–370 г. пр.н.е.) за човешкото тяло като балансирана съвкупност на четири телесни течности, води до класификацията на четирите основни личностни типа: холерик (амбициозен, с лидерски качества), флегматик (спокоен и муден), меланхолик (тих и аналитичен) и сангвиник (общителен, търсещ удоволствие). По-късните открития в биохимията опровергават тази теория, но класификацията на видовете темперамент се използва и до днес, особено в психологията.

 

Хората с холеричен темперамент се припознават в образа на авторитетните, доминиращи, уверени, мислещи и активни личности. Те са лидерите, които водят останалите напред. Но, ако се почувстват застрашени, тогава реагират агресивно, за да докажат, че те са силните. Това описание често може да се приложи към образа на добре познати на обществото мениджъри, политици, популярни личности. А ако се огледаме наоколо, ще ги забележим сред ръководните кадри в работата ни. Действително шефовете често влизат в категорията „холерици”, но не непременно и не винаги.


 

Холериците са родени лидери, със силна воля и решителност, независими, уверени. Те са екстроверти, нямат задръжки в изкаването на мнението си, прагматични са и са хора на действието. Целенасочени, амбициозни и изискват високи постижения от своите подчинени и колеги. В същото време са критични и лесно осъждат другите за допуснати грешки. За съжаление, добрите им качества често отстъпват пред „тъмната” им страна – те са нестабилни и доста променливи в поведението си. Лесно избухват, отдават се изцяло на нещо, а в следващ момент го загърбват напълно. Нуждата им да са лидери ги тласка към крайности и те лесно се превръщат в шефове-тирани.

 

Стремейки се към това да са на върха, холериците се опитват да контролират всяка ситуация в ежедневието, като използват императивен език (командват и се налагат над останалите). За тях е от изключително значение "да се докажат" и също така да предизвикат околните агресивно, за да демонстрират и утвърдят по този начин силата си. Те лесно влизат в спорове и скандали, отстояват докрай собствената си позиция по-скоро водени от егото си, отколкото от правото си. Склонни са дори да манипулират и да излъжат, за да продължат да поддържат господстващото си положение. Обичат да се състезават, но мразят да губят. Могат да омаловажават и дори да унижават хората около себе си, само за да се почувстват по-добри от тях.

 

Ето и класически примери за хомеопатични лекарства, подходящи за личности с холеричен темперамент: 

 

  • Ликоподиум / Lycopodium: Спектърът на различните личности тип Ликоподиум е широк, но има няколко черти, които ги отличават – огромното мнозинство изглеждат самоуверени и силни, докато в същото време изпитват дълбоко чувство на безсилие. Изпитват постоянен страх от провал, тревожат се най-вече за работата си или за това доколко ги харесват останалите хора. На фона на тревожността си, която опитват да потиснат, те развиват характеристики като горделивост, арогантност, упоритост, желание на доминират над подчинените си. Не приемат да им се противоречи, хвърлят се яростно в спорове. Много амбициозни и постоянно опитват да се доказват. Затова лесно могат да поставят целите, които преследват над морала. В хомеопатията се приема, че типът Ликоподиум е изключително широко разпространен в съвременното, цивилизовано общество, и особено сред представителите на силния пол. 
  • Нукс вомика / Nux Vomica: Основополагащ аспект за характера на този тип хора е любовта към властта. Много силни личности, в чиято натура е да ръководят и те го правят с удоволствие и увереност. Някои от тях са добри и разумни водачи, но, за съжаление, има и водачи – безжалостни тирани. Такива са например някои шефове, стигнали до висока позиция, тръгвайки от най-ниското стъпало. Те са нетърпеливи, избухливи, мнителни, агресивни. Типът Нукс вомика използва силата си, за да държи в подчинение всички. Зад действията му винаги се крие някаква лична цел или изгода - не прави нищо ползотворно, освен ако няма лична изгода (обикновено целта му е увеличаване на личната власт). Често пъти този тип личности се крият зад чаровна фасада и успяват да поддържат властта си, тъй като всички се страхуват или са умелно заблудени от тях. Диктаторите начело на държави често спадат към този тип, отбелязват хомеопатите. 
  • Фосфорус/ Phosphorus: Хомеопатите са склонни да определят този тип личности като „приятни” и „лъчезарни”, но под лъскавата им фасада се крият много изненади. Тяхна характерна нагласа е, че възприемат света по начина, по който го приема малкото дете – изключително чувствителни са към сетивните дразнители. Могат да са вятърничави, да преувеличават, да изпадат в емоционален драматизъм. Както и да се „изключват” от реалносттта като защита срещу свръхтовара на нещо преживяно. Имат склонност да се пристрастяват (особено към хазартни игри) и силно влечение към бляскавия начин на живот. Поради своята огромна впечатлителност, те са склонни към резки промени в настроението в зависимост от събитията, изключително емоционално непостоянни са. Много общителни и изпитват силна нужда да бъдат оценявани високо от компанията около тях. Те също са самовлюбени като горните две категории, но при тях това носи известно очарование, докато при типовете Нукс вомика и Липокодиум се възприема като горделивост. Типът Фосфорус казва точно това, което си мисли и което чувства. За съжаление, тъй като е отворен към много неща, често се губи в детайлите, мисленето му е неясно и разпокъсано. В моменти на стрес силно преувеличава дребни проблеми и заплахи. Податлив е на много страхове, но тъй като се радва на авантюристичен дух и екстровертност, всъщност изглежда като безгрижен човек. В хомеопатията се приема, че харизматичната му природа не случайно е съчетана с физическа красота. 

 

За да се постигне баланс на психоемоционално ниво, хомеопатичните лекарства в тези случаи се препоръчва да бъдат приемани във високи разреждания като D1000, а честотата на прием трябва да бъде преценена от лекар хомеопат. Предоставената информация не отменя необходимостта от индивидуална консултация с лекар хомеопат или опитен фармацевт.