„В хомеопатията има две основни течения – клинична и класическа хомеопатия. Те се различават главно по това, че класическата хомеопатия допуска практикуване и от хора, които не са лекари и в много случаи отричат конвенционалната медицинска терапия. Клиничната хомеопатия,  която аз практикувам, допуска приложението на хомеопатия само от лекари, както е регламентирано в Закона за здравето и разглежда метода като допълнение към съвременния медицински арсенал, не като негова алтернатива. В клиничната хомеопатия, когато това е в интерес на пациента, често се прилагат конвенционалните и хомеопатични методи.“ С тези думи д-р Райна Томова разясни разликите между класическата и клиничната хомеопатия, с което и обори основата на редица митове и даде началото на българската версия на научната и медицинска информационна кампания „За Хомеопатията“, част от международния проект Mon Homeo Mon Choix.

 

Цел на кампанията е да образова и разсее съществуващите заблуди по отношение терапевтичните възможности на хомеопатията. С кампанията се пуска платформата za-homeopatiata.bg, която може да се ползва за достоверен източник по отношение ефективността на хомеопатията, като публикуваните материали се базират на научно проверени факти. Източници на фактите са български и международни медицински партньори, сред които Homeopathy research institute, базирана в Лондон организация, посветена на популяризирането на висококачествени изследвания в хомеопатията на международно ниво.


 

Д-р Райна Томова е зам. председател на УС на Българска Медицинска Хомеопатична Организация. Тя е специалист по вътрешни болести и хомеопатия. Преподавател по клинична хомеопатия на лекари, фармацевти и медицински специалисти по съвместна програма на Европейска школа по клинична хомеопатия и Медицинските университети на София, Пловдив, Варна, Плевен и Тракийски университет, Ст. Загора.


Кои са другите акценти, на които се спря тя:

 

  • Хомеопатията може да лекува всичко – това не е така. Има ситуации, при които хомеопатията може да играе само допълваща роля – напр. при пациентите с рак, лечението на рака не се провежда с хомеопатия, но хомеопатията намалява оплакванията, свързани с тежките странични ефекти от конвенционалната терапия и така подобрява качеството на живот на тези пациенти. При заболявания, изискващи хирургично лечение, хомеопатията се използва в постоперативния период за по-бързо възстановяване на пациента и т.н.
  • Хомеопатията не лекува. Отричащите хомеопатия считат, че нейното действие се дължи изцяло на плацебо ефект, т.е. пациентите оздравяват само, защото вярват, че се лекуват. Това е опровергано, както в хода на клинични проучвания, в които ефектът на хомеопатичните медикаменти е измерван с контролна плацебо-група и е доказано, че има разлика в резултатите на двете групи, така и в ежедневната клинична практика. В практиката с хомеопатия често се лекуват бебета, малки деца, а също и животни, защото тя е широко приложима във ветеринарната медицина. Постигнатите при тези групи резултати са доказателство, че ефектът от хомеопатичното лечение е съвсем реален, а не резултат от самовнушение.
  • Хомеопатията има много бавен ефект – това не е така. При остри състояния, хомеопатията дава много бърз ефект. Разбира се, хроничните заболявания изискват повече време, но това е така и при конвенционалните методи на лечение.

 

Според нея основните области и състояния, при които се прилага хомеопатията с много добър ефект са вирусни заболявания, рецидивиращи инфекции, алергични заболявания, травми, хормонални нарушения и тревожно-депресивни състояния, инцидентни нарушения на съня, кожни и ставни проблеми и др. 

 

От къде тръгва хомеопатията?

Хомеопатията е медицински метод с повече от 200 години история. Началото е поставено от немския лекар д-р Самуел Ханеман, който формулира основния принцип „Подобното се лекува с подобно“. Лечението се провежда с хомеопатични лекарствени продукти, съдържащи безкрайно малка доза от активната субстанция. Това ги прави безвредни и приложими във всяка възраст. Третият основен хомеопатичен принцип е принципът на индивидуализиране на терапията.