Замърсената околна среда ни причинява повече вреда, отколкото някога сме мислили. Няма орган или системи в човешкото тяло, които да не страдат от замърсения въздух в индустриално развитите държави.

 

Свикнали сме да виждаме снимки и репортажи от мъгливите улици на някои от най-големите градове в Азия и хората, които носят маски на лицата си. За съжаление, някои български градове пък са сред най-замърсените в Европа. Може би не е далеч денят, в който ще свикнем и с гледката на белите маски по нашите улици. Но дори и да се опитаме да избегнем вдишването на въздушните замърсители, опасността за организма остава и то чрез най-големия орган – кожата. Всяко вещество, което е токсично чрез вдишване, нанася вреди и чрез абсорбирането му през кожата, включително градският смог, изгорелите газове от превозните средства и т.н. Те проникват през епидермиса, навлизат в кръвоносната система и нанасят редица увреждания.


 

Индустриализацията – улеснява или разболява и състарява?

И здравето, и външният ни вид (дали ще сме преждевременно състарени) зависят не само от това дали пушим и се излагаме прекомерно на слънчевите лъчи, но и от това в каква среда живеем (включително домашната среда). През последните години дерматолозите наблюдават какви са промените в здравето на хората, които редовно са били излагани на изгорели газове и фини прахови частици. Резултатите показват, че живеещите в среда със силно замърсен въздух страдат повече от хронични възпаления на кожата и от повече нежелани възрастови изменения (например старчески петна), установяват учени от Изследователския институт за екологична медицина в Дюселдорф, Германия.

 

Като една мека и гъвкава защитна бариера, която обгражда тъканите, човешката кожа е достатъчно порьозна, за да попива влагата, да абсорбира лекарствата и да отделя себум, естетсвената защитна мазнина. Но същата тази особеност я прави и уязвима към агресорите от околната среда. От десетилетия знаем, че UV-лъчите на слънцето причиняват преждевременно стареене и повишават риска от поява на рак на кожата. Но отскоро се провеждат научни изследвания, разкриващи сериозните вреди за епидермиса, причинени от замърсители на въздуха, пестициди и други химически субстанции, характерни за света на съвременния човек. Учените считат, че проблемът е много сериозен, тъй като вредите от т. нар. „екологични стресови фактори” не се ограничават само върху самата кожа. Замърсителите и химикалите, които преминават през нея, понякога водят до локални кожни раздразнения, екземи и др. Но в някои случаи могат да причинят сериозни здравословни проблеми, свързани с безплодие, астма и дори някои видове рак. 

 

Изследване от 2017 г. в Център за наблюдение на околната среда в Гуанджоу, Китай, установява, че микроскопичните прахови частици, саждите, изгорелите газове и всичко, което вдишваме в градското ежедневие води до образуване на свободни радикали, увреждане на ДНК и клетъчна смърт. Друго изследване, на Rutgers University в Ню Джърси, открива, че кожата ни е много уязвима също така и към фталатите (опасни химикали в пластмасовите изделия). Фталатите се добавят, за да увеличат гъвкавостта и дълготрайността на пластмасите, но при тяхното стареене те лесно „изтичат” и се откриват като замърсители в домашната среда. Застрашават ни не само чрез поглъщане, но и като се абсорбират и от въздуха – и през белите дробове, и чрез кожата. Фталатите водят до редица хормонални нарушения и могат да отключат ракови заболявания. Приложението им в ежедневнието ни е толкова широко, че допустимата доза може да бъде лесно надскочена. 

 

Има ли възможни решения подобен сложен проблем? 

Замърсяването на околната среда е глобален проблем, чието решение зависи от много комплексни фактори, върху които невинаги можем да влияем. Но като индивидуално и просто решение за всеки, дерматолозите съветват да се вземат мерки за подсилване на защитната бариера, която кожата ни осигурява.

 

  • Най-разумното нещо, което всеки от нас може да направи, е да се опита да ограничи излагането си на агресори от околната среда доколкото е възможно. Това включва и задължителното вземане на предпазни мерки срещу UV-лъчите, като използване на козметика със слънцезащитен фактор. 
  • Друг начин за предпазване на кожата, особено от действието на свободните радикали, е да използваме козметика, богата на антиоксидантни съединения. Подобен тип кремове, лосиони и др. неутрализират свободните радикали по повърхността на кожата и помагат да се спре каскадата, разрушаваща клетките. Козметиката от този тип обичайно съдържа съдържат витамин С или витамин Е, които имат за задача да ограничат увреждането в клетките.
  • Процесът на регенерация на кожата може да се стимулира с помощта на минералните соли. В Шуслеровата терапия, например, има утвърдена комбинация за здрава и красива кожа – Шуслерова сол №1, №8 и №11. Тяхната функция е да поддържат нейната еластичност, да я предпазват от дехидратация, напукване и нацепване, да подпомагат синтеза на колаген и регенерацията на клетките. Могат да се приемат по 5 табл. от всяка сол дневно, за дълъг период от време. Възможно е да се комбинират и с локално приложение на мехлемите със същите номера. 
  • Правилното хранене е не по-малко важно за здравето на кожата от прилагането на козметика. Кои витамини и хранителни вещества са ни най-нужни в условията на екологичен стрес, на който сме изложени ежедневно? На първо място е витамин С, който е още по-важно да приемаме чрез пресни плодове и зеленчуци, отколкото да внасяме чрез кремове. За епидермис с по-добра защита са важни и разнообразнието в менюто, с предобладаваща непреработена храна. 
  • Много от проучванията са фокусирани и върху всеобщата цел за поддържане на младостта и свежестта на кожата. За предотвратяване на бързото стареене, освен витамин С, се нуждаем от витамини D и E; каротеноиди и др.