Д-р Искра Капинчева е лекар хомеопат и Шуслеров терапевт. Преминала е обучение по хомеопатия в България, както и в Международната академия по класическа хомеопатия на Дж. Витулкас, Гърция. Преподавател е по Шуслерова терапия и хомеопатия, член на Управителния съвет на Асоциацията на лекарите хомеопати в България. Участник в множество международни семинари и конференции в България, Германия, Израел и др.

 

 - Като лектор на Осмата национална конференция по Шуслерова терапия и хомеопатия Вие говорихте за психосоматичната предиспозиция при алергиите. Каква е ролята на личността и емоциите в развитието на алергичните прояви?


 

Алергиите не са само проява на физическото тяло. В хомеопатията разглеждаме организма в неговата цялост – психика, емоции и физическо тяло. Алергичната реакция се проявява на всички тези нива. И все повече изследвания доказват главната роля, която играят личността, емоциите и през какво е минал човек в живота си, за алергичната изява. За привържениците на психосоматичната медицина алергията не е случайно явление. Тя се отключва в даден момент от живота на пациента, като може да е следствие на различни психологически травми: любовни разочарования, усещане за самота, професионални несполуки, грижи или неуспехи, проблеми в общуването, потисната агресия и др.

 

 - Всеки има някакъв труден период в живота, през който преминава или е преминал. Защо при някои хора се отключват алергии, а други остават незасегнати, дори и да имат алергично предразположение в семейството? 

 

Отговор на този въпрос търси едно много интересно проучване на д-р Милър и Дороти Барук – “Психосоматично изследване при деца с алергични прояви”. Публикувано е през 1948 г. в списанието на Американската асоциация по психосоматична медицина. Авторите на изследването установяват, че в групата на алергично болните деца над 98% от тях са страдали от майчино отхвърляне, докато при децата без алергични оплаквания процентът на лишени от майчина обич е бил едва около 24%. По същото време Франц Александър, психоаналитик и лекар, един от основателите на психосоматичната медицина, доказва, че засегнатите от алергии пациенти се отличават с емоционална неустойчивост, резултат на травматични преживявания в детството. Все още учените работят по хипотезата, че алергените, които са индивидуално специфични, изглежда могат да отключат алергична реакция само, защото имат символично значение за болния, което много често той не осъзнава, и са свързани с определени напрегнати емоционални ситуации в живота му.

 

И действително, както има кризи, които започват поради поглъщане, вдишване или телесен контакт със специфични вещества, така има и други – с по-загадъчни причинители, например т. нар. „административна алергия” или „алергията към съпруга”. „Нищо ми няма, обаче легна ли вечер до съпруга си, започват кашляне, кихане, секрети...”, казват такива жени. Ето още един интересен пример. Мой пациент страдаше от тежка уртикария, която изчезваше веднага щом излезе извън България. Как да си обясним това? Кожата е нашият най-голям орган за контакт с външната среда. Уртикарията с неприятните обриви, червенина, сърбеж и дразнене е израз на това, че нещо във външната среда ни дразни непрекъснато. Тялото никога не лъже. То проявява това, което е скрито в нас. 

От психосоматична гледна точка човешкото тяло се задейства като материално помощно средство, в което нерешеният проблем се проявява под символична форма. Д-р Рюдигер Далке, лекар и психотерапевт, определя алергията също и като израз на силна защита и агресивност, която е изтласкана в тялото. Алергичният човек има проблеми със своята агресивност, но не ги признава пред себе си, потиска ги.

 

Алергията е проява на някакъв страх, на който ние отговаряме със защита, с агресия. За съжаление, днес отвсякъде ни заливат с предупреждения за заплахите, които ни дебнат. Храната – пълна с вредни вещества, въздухът – бавно ни трови, колегите и те са заплаха, защото всички се конкурираме. Отиваме на работа – атакуват ни с интриги от всички страни. Прибираме се вкъщи – всички сме чували безброй истории за домашно насилие. Страхуваме се дори от своите родители понякога. И какво правим ние? Защитаваме се –от мръсния въздух, от храната пълна с консерванти, от контактите с нежелани хора... И така се появява алергията.

 

 - Може ли да се избегнат проявите на алергия при наличие на фамилна обремененост? 

 

Знаем, че за да се прояви дадена алергия трябва човек да има съответния генотип. Но дали, ако го имаме, това означава, че сме обречени цял живот да страдаме от алергия? Отговор ни дава епигенетиката: можем да носим нещо в своя генотип, но дали то ще се прояви зависи от начина ни на живот и от ситуациите, през които сме минали. Външната среда и начинът, по който я възприемаме, винаги влияят върху нашия организъм. Тук ще цитирам д-р Брус Липтън, клетъчен биолог и изследовател:

 

„Положителните мисли оказват съществено влияние върху поведението и гените, но само когато са в хармония с вътрешната нагласа. Отрицателните мисли притежават същата сила. Когато разберем как положителните и отрицателните схващания влияят на биологичните процеси в нас, ще можем да използваме тези знания, за да се сдобием със здраве и щастие”.


Според психо-биологията, нов терапевтичен подход в медицината, т.нар. болести не са в резултат на „неизправност” на организма, а са „програма на природата”, създадена да подпомага организма по време на емоционални и психологически страдания. Био-логиката на тялото създава „болестта“ като отговор и адаптация към стресови преживявания, които не са били интегрирани в психиката. Заболяванията на физическо ниво ни пазят от някаква по-тежка увреда. Нашето тяло всъщност прави всичко възможно, за да ни защити.

 

 - Защо изглежда толкова трудно да се справим с алергиите – могат ли да бъдат окончателно победени?

 

Съвременната медицина лекува алергиите с антиалергични медикаментозни средства, които потискат имунния отговор на организма към алергизиращите го фактори от околната среда. Когато пациентите ги приемат, се чувстват добре, но когато ги спрат, симптомите се завръщат. Постига се временен ефект или изобщо не се повлияват проявите на алергия.

 

В хомеопатията подходът е коренно различен. Целта на хомеопатичната терапия е да се стимулират самооздравителните сили на организма, за да се постигне пълно излекуване, а не просто временно облекчение чрез потискане на симптомите. Всеки случай е строго индивидуален. Изборът на лекарство е спрямо конкретния човек и конкретната ситуация, която му се е случила. Ето пример с моя пациентка, бизнесдама, която от 2 години страда от силна хрема и кашлица. Нощем няма никакви проблеми, но след ставане сутрин изведнъж започва да киха и се появява воднист секрет. Оплакваше се от суха кашлица от гърдите и чести главоболия.

 

Чувстваше се уморена, нервна, вечно забързана. Режимът ѝ на работа беше такъв, че пие много кафета през деня, няма време да яде (само солети), и вечеря късно. Абсолютен работохолик. В нейния случай беше ясно, че най-подходящото лекарство е Nux vomica D30/ D1000 – лекарството на съвременния човек, претоварен от работа, изнервен, стресиран и болен в резултат на всичко това.

 

„Всичко, което е осъзнато, вече не е съдба“ е казал Юнг. Когато осъзнаем от какво се страхуваме, кое камъчето в обувката, което ни убива, тогава ще се чувстваме и по-здрави, и по-щастливи и ще бъдем по-успешни в живота.