Д-р Йорданка Паскалева е педиатър и детски гастроентеролог. 
Завършила е Медицински университет – София през 2012 г. Има над 7 години опит като педиатър. Придобива специалност „Детска гастроентерология“ през 2018 г.  Специализирала е в СБАЛДБ “Проф. Иван Митев” София. Част е от състава на отделението по педиатрия в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, София. 
Член е на Български лекарски съюз, Българска педиатрична асоциация и Българско дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография. 
Участвала е в национални конгреси и семинари по специалността. 

 

- Д-р Паскалева, запекът е често срещан проблем при малките деца, с който родителите понякога трудно се справят. Какви са препоръките Ви за преодоляването му?



За да не се стига до запек, е добре да започнем да слагаме бебето на гърне още от 8-месечна възраст –като тренировка, под формата на игра. Вече към 10-месечна възраст самото дете започва по-осъзнато да се стреми да се изходи. А след първата годинка най-честите причини за запек при малките деца са недостатъчната консумация на храни богати на фибри и целулоза като овесени ядки, пълнозърнести храни, свежи плодове и зеленчуци, особено сини сливи, круши, киви, горски плодове, зеле и чушки. 


Давайте на детето достатъчно количество вода и течности. Има една проста формула, която може да прилагате - 30 мл за всеки килограм телесно тегло. Но най-лесният начин да разберете дали детето пие достатъчно вода е да проверите цвета на урината. Ако тя има светъл, прозрачен цвят, значи е приело достатъчно течности. Стремете се да създадете на децата си навика да приемат повече вода като ги подсещате да пият по-често през деня. Водата е много важна за регулиране на перисталтиката и нормалните изхождания. 


В аптеките има голямо разнообразие от пробиотици и родителите често ги дават, защото знаят за благоприятно им въздействие върху стомашно-чревното здраве. Но прекомерната им употреба също може да доведе до запек. Има специфични пробиотици с въздействие при запек, при диария или при антибиотично лечение. Затова е важно приемът им да става само по лекарско предписание, съобразно състоянието на детето - когато има нужда. А не родителите сами да ги „назначават“. Задължителен е пробиотикът единствено с оглед на антибиотичния прием, за да няма дисбактериоза след това и да се получат допълнителни проблеми - не само запек, диария, но и бактериални такива. 


Например лечението с антибиотици понякога води до една инфекция Clostridium Difficile, която протича с коремни болки, дискомфорт, кръв в изхожданията и др. Тя невинаги е свързана с прием на антибиотик, разбира се. 

 

- При бебетата и малките деца има редица ограничения по отношение на прилаганите медикаменти. Има ли щадящи организма средства при чести стомашно-чревни оплаквания?


При запек в детска възраст можем да използваме като щадящо средство, например, Шуслерови соли, тъй като минералните соли са безопасни за приложение, нямат нежелани странични ефекти, могат да се прилагат продължително при необходимост и са лесни и приятни за прием от децата. Комбинират се Шуслерови соли №3 железен фосфат и №8 натриев хлорид, 3 пъти по 1 табл. дневно от всяка сол. Те могат да се смучат или да се дават разтворени в малко вода. Комбинацията на двете соли помага за регулиране на чревната моторика и възстановяване на нормалните изхождания. 
Ако има коремна болка и спазми, при колики например, може да помогне Шуслерова сол №7 магнезиев фосфат. Тя може да се даде както под формата на таблетки, така и да се използва като Шуслеров мехлем №7, с който да се направи нежен масаж на коремчето по посока на часовниката стрелка.

 

- През последните години безглутеновото хранене става все по-модерно, дори някои родители изключват от менюто на децата си глутен съдържащите храни, тъй като смятат, че глутенът е „вреден“. Има ли смисъл подобно ограничаване?


Модната тенденция да се избягва глутенът няма смисъл. Хлябът е много важен за децата, за мозъка, за поддържането на една добра кръвна захар. Така че, храни, съдържащи глутен, трябва да се консумират. По-скоро глутенът не трябва да се въвежда рано в детското меню. Не е уместно да се внася преди 6-ти месец.
Единствено децата, които са с риск да развият глутенова непоносимост или цьолиакия (това са деца с генетично предразположение), не трябва да консумират глутен. Има определени гени, които се изследват с цел да се установи наличието на глутенова непоносимост. 
Един маркер за цьолиакия е TTG (тъканната трансглутаминаза) – при съмнения за дете с цьолиакия е важно да се направи това изследване. Последният пациент, който дойде при мен със съмнения за цьолиакия, беше дете с продължаващи повръщане и диария след стомашно-чревна инфекция. Детето беше консултирано с педиатър, но заради продължаващите повръщания родителите потърсили специалист детски гастроентеролог. Това, което ми направи впечатление при детето, беше големият му корем. Тези деца се отличават с големи специфични коремчета и така наречените „потурки“, тоест кожата на краката сякаш увисва като потурки. Това е специфика, която един педиатър или детски гастроентеролог няма как да го пропусне.