Д-р Дора Пачова е лекар по хуманна медицина и магистър по хомеопатия, магистър по специална педагогика – Семейна терапия и консултация на лица с увреждания, председател на Асоциация на лекарите хомеопати в България, директор на Център за здраве и образование „Едикта“, координатор Образование в Европейския комитет по хомеопатия и представител на България в Международната медицинска хомеопатична лига (LMHI).
- Д-р Пачова, в настоящата ситуация на четвърта COVID вълна за пореден път семействата с деца се оказват под силен натиск – в онлайн обучение, желаещи децата да се върнат обратно в училище и в същото време тревожни какво ще се случи след това... Какви са последствията върху децата и на какво е важно да обърнат внимание техните родители?
Действително сме свидетели на един феномен - изключителен натиск върху семействата, идващ от стреса и паниката, в които живеем. Нещо повече – стресът е повсеместен и на всички нива: индивид, семейство, училище, социум.
Важно е да си дадем сметка, че в условията на хроничен стрес тялото не може да включи изцяло своята имунна защита. За да използва допълнителни ресурси за защита, то много често изключва процесите регенерация и растеж. Когато стресът приключи, растежът и регенерацията се „включват” отново, посочва д-р Брус Липтън, клетъчен биолог и един от основоположниците на науката епигенетика.
Това че с всяка следваща вълна наблюдаваме как COVID-19 се „подмладява“ – тоест засяга все по-млади хора, със сигурност е свързано също и с продължителния стрес като фактор за влошаване на имунитета. Младите хора също вече са изморени от живота в условията на повишена тревожност и много неизвестни.
Как да съхраним психичното здраве наред с физическото е огромното предизвикателство, пред което сме изправени днес като общество. Формулата е проста: ако успеем да овладеем стреса, печелим здрава имунна система и жизненост. И това е валидно не само в настоящия момент, но е гаранция за повече здраве и в напреднала възраст.
- Как децата растат в ситуацията на пандемия?
Проф. д-р Кристиан Шуберт от Медицински университет в Инсбрук, Австрия, който се занимава с психоневроимунология, казва, че страхът и тревогата водят директно до имуносупресия. И че последиците от всичко това тепърва ще наблюдаваме в следващите 20 до 40 години. Проучвания на неговия екип показват, че деца, които са преживели 6 или повече големи стресови събития до 6-годишна възраст - разводи, скандали у дома, смърт, насилие, боледуват повече от хронични заболявания и могат да загубят до 20 години от живота, който им е предопределен по принцип.
В списанието по педиатрия през юни 2020 г. излезе статистика какви са поведенческите и емоционални нарушения при децата между 6 и 18 години, които растат в условията на COVID-19.¹ Наблюдават се по-чести прояви на липса на внимание и концентрация, когато трябва да вършат нещо или да учат, имат повишена емоционална зависимост - „прилепчивост“, нужда от успокояване, постоянни претенции към родителите. Показват раздразнителност, тревожност, нарушен сън, промени в апетита – както към безапетитие, така и към преяждане и избор на неподходящи храни.
Искам да обърна внимание на един феномен, за който също не се говори в нашето общество - феноменът на широкото семейно съзнание, на широкото семейно поле, и какво се случва с децата в това поле, особено най-малките до 7-годишна възраст. Ние знаем, че техният мозък функционира по съвсем различен начин. Знаем, че те всичко чуват, виждат, възприемат и запомнят, но не винаги могат да си го обяснят. И ако си представим, че едно дете живее с един гневен родител или с един отчаян родител, живее във фамилия, в която всеки е със своите емоции, страхове и проблеми, то децата много често могат да си направят погрешни изводи за себе си - погрешни „записи“, които образно казано потъват в тяхното подсъзнание. След време тези чувства, изводи, спомени и погрешни представи, могат да изскочат на повърхността при някаква друга стресова ситуация. И така след години могат да се появат фобии, страхови неврози, хипохондрии, защото почвата това да се случи е вече подготвена.
Много родители се заблуждават, че могат да скрият от децата своите страхове, притеснения и болежки. Надяват се, че могат да им ги спестят, но това не се случва. Семейството днес е изложено на огромен натиск да компенсира липсите на социално общуване при децата, да оцелее финансово и да издържи хроничния стрес под постоянната заплаха от болести и смърт.
- Как да функционираме нормално, така че да сме по-спокойни, а не да сме постоянно под хроничен стрес – в режим на оцеляване?
Има начини да помогнем за овладяване на настоящите стресови въздействия върху всички възрастови групи. Можем да го постигнем като избираме холистични методи на лечение - хомеопатия, Шуслерова терапия и др. На своите пациенти и техните семейства препоръчвам индивидуално подбрани хомеопатични лекарства и други терапевтични методи, подходящи за подобряване на имунния отговор и за овладяване на хроничния стрес.
Имунният статус, например, може да бъде подобрен с приложение на комбинация Шуслерови соли на Немския хомеопатичен съюз (DHU) – сол №3 железен фосфат, №6 калиев сулфат и №7 магнезиев фосфат, по 3 табл. дневно от всяка (за деца – по 2 табл.). Приемат се минимум месец, а в обстановка на повишена заболеваемост може и месеци наред. Тези соли подготвят организма за по-бърз имунен отговор при възникване на вирусна или бактериална инфекция, укрепват лигавицата на носоглътката, подпомагат прочистващите процеси в организма и понижават нивата на ежедневния стрес. Но добрият имунитет и защитата от вирусите зависят от много фактори – не само от приема на медикаменти. Наруши ли се веднъж имунитетът, са нужни мъдрост и постоянство за възстановяването му.
При хроничен стрес, паник атаки и проблеми с концентрацията и ученето също има подходяща комбинация Шуслерови соли на DHU – сол №2 калциев фосфат, №5 калиев фосфат и №7 магнезиев фосфат. Те се приемат по 3 табл. дневно от всяка сол, за период от 1-2 месеца (при необходимост и по-дълго). Тези минерални соли стабилизират психиката и нервите, подкрепят емоционалното равновесие и концентрацията.
Библиография:
The Journal of Pediatrics
J Pediatr. 2020 Jun; 221: 264–266.e1., Published online 2020 Apr 3.doi:10.1016/j.jpeds.2020.03.013, PMCID: PMC7127630, PMID:32248989