Здравето на медицинските специалисти – днес тази тема е по-важна отвсякога. Как хомеопатията може да бъде от полза за лекари и медицински специалисти. Споделя ни д-р Дора Пачова - магистър по хомеопатична терапия и по психотерапия и терапия на лица с увреждания, председател на Асоциация на лекарите хомеопати в България, директор на Център за здраве и образование „Едикта“, координатор Образование на Европейски комитет по хомеопатия.

 

 - Д-р Пачова, всеки човек иска да получи качествена здравна грижа. Умеят ли обаче тези, които ни лекуват, да се грижат добре за самите себе си? 



Тази тема е изключително актуална днес. Свидетели сме на това колко е важно системата, която трябва да ни предостави здравна грижа, самата тя да бъде здрава и стабилна. Как обаче стоят нещата на практика? Здравето, броят и средната възраст на здравните работници са болна тема, за която никой не говори. Само очакванията към нас растат...


Когато сме под стрес, организмът блокира механизмите си за регенерация. И понеже в днешно време, особено в настоящия период, стресът е постоянен и хроничен, ние трябва да умеем адекватно да се грижим за себе си. В тази връзка именно хомеопатията е един изключително полезен инструмент за всички, които решат да го използват – както за своите пациенти, така и за самите себе си. 

 

 - Какво е първото правило, за да бъде лекарят успешен в работата си днес? 


Най-важното може би е умението да натиснем „Стоп”. Днес през нас преминава огромен поток от информация, съпроводен с лавина от емоции. Инфодемията, на която сме изложени в момента, доведе до изключителен информационен натиск върху всички работещи в здравната система. Чувството за страх, тревогата, възмущението от неправилно взети решения (дали от нашия шеф или на по-високо ниво), всичко това се отразява на работата ни. И докато пациентите идват да получат помощ, то хората от здравната система обикновено не се сещат да потърсят такава. 


Много от колегите ни са прекалили с раздаването на енергията и на знанията си. До такава степен сме преситили и пренапрегнали всичките си сетива, че навлизаме във фазата на „обезчувствяване”. Ако човек е поставен в среда, която е много негативна към него, в един момент той просто си слага броня. Случва се с много колеги като защитна реакция. Тези хора всъщност имат нужда от помощ – да бъдат излекувани техните травми, да бъде балансирана тяхната енергия и вибрация. 


За да не прегаряме от информация и задължения, и за да не се разболяваме, трябва да бъдем много балансирани. Да вземаме мерки и по отношение на имунитета си, и за начина, по който се отнасяме към себе си. Хомеопатията може да ни помогне да преминем през настоящия труден период по-бързо и по-лесно, и да се справим с преодоляването му, без да изпадаме в състояние на отричане, от което не можем да излезем, или да потънем в гняв, депресия и т.н. 


 - Бихте ли дали примери за хомеопатични медикаменти, които могат да помогнат за балансиране на емоциите в настоящата трудна за лекарите обстановка?


От бърнаут страдат най-усърдните и отдадените на работата си лекари, тези, които искат най-много да помогнат на хората и да им бъдат полезни. Тези, които влагат цялата си енергия и сърце. Познавам много такива хора и съм безкрайно благодарна на съдбата, че ги имам до мен, но искам да отправя едно предупреждение към всички работещи в здравната система: бъдете внимателни и не игнорирайте симптомите за бърнаут. Безсъние, разсеяност, депресия, раздразнителност, често боледуване – приемаме ги за норма, когато сме претоварени с работа. И не усещаме кога прекрачваме границата и кога на мястото на вдъхновението идват вината, апатията, изтощението, черногледството... 


Имате ли и част от тези симптоми – погрижете се за себе си, почивайте повече, коригирайте режима си на работа – сън – почивка. Може да ви помогне и медикаментът Калиум фосфорикум във високо разреждане (напр. D1000). При свръхнатоварване вземайте и Шуслерова сол №5 калиум фосфорикум – ежедневно, по 5- 10 табл., разтворени в чаша топла вода, изпита на малки глътки до ранния следобед. 


В страха си някои хора стават много груби и без да искат нараняват онези, от които зависят или които могат да им помогнат. И съм сигурна, че много наши колеги търпят незаслужена грубост от страна на своите пациенти. Ние, лекарите, сме научени да бъдем емпатични, да разбираме, но ако ни идва прекалено много тази агресия, ако усещаме че тялото ни не се справя – не можем да я „издишаме”, не можем да избягаме от нея, защото не спортуваме в момента, нека помислим за конкретна помощ с хомеопатия. Две полезни лекарства в тази ситуация са Натриум хлоратум и Стафизагрия. 


Ако някой не намира решение на своя гняв по разумен, здравословен начин, то сега е моментът да потърси хомеопатична помощ. Дали това са наши колеги, лекари, или техни пациенти, хомеопатичните лекарства като Нукс вомика, Ликоподиум, Стафизагрия и др. помагат да се намали напрежението.


Чувството за вина у нас е силно провокирано в момента и често е замаскирано от емоции като срам, страх, претенция за любов, от идеи за дълг, отговорност, перфекционизъм и др. Несъразмерното или болестно чувство на вина оказва негативно влияние върху организма – върху сърдечносъдовата система, върху имунната защита. За лекарите със сърдечни проблеми е особено важно да се погрижат за своето емоционално състояние, за да намалят натиска върху сърдечносъдовата система. 


При здравния работник е много важно и чувството за дълг. Много медици правят в момента всичко, на което са способни, и въпреки това имат чувството, че не са направили достатъчно. Това ги вкарва в сериозни модели на саморазрушаване. Едно от лекарствата, които използваме при наличие на несъразмерно голямо чувство за вина или преекспонирано чувство на дълг, е Аурум металикум. 


Изборът на потенция (D30 или D1000) и честота на приемите при тези медикаменти зависи от интензивността на симптомите. 


 - Какви промени ще настъпят в здравната система след тази пандемия? 


Ще има нови норми – навсякъде, във всички сфери. Бъдещето зависи от нашите индивидуални и колективни реакции. Затова всеки един от нас е отговорен по кой път ще поеме - дали по пътя на страха? Или по друг? И дали, поемайки по този път, ще помага за създаването на повече разум в общата ситуация? 


Наясно сме, че след тази пандемия предстои голяма трансформация в икономиката. Преживявали сме и преди подобни кризи, носим в паметта си спомена за различни войни и превратности, но носим в паметта си и решенията. Оцелявали сме и знаем как се оцелява! Само трябва да се свържем с огромната база данни, която имаме в подсъзнанието си, с мъдростта на родителите си, с предците си, със земята си и ще имаме много по-голям шанс да се справим!