Автоимунни заболявания и хомеопатия

Това е темата на ХІ-та Национална конференция на Асоциацията на лекарите хомеопати в България, която ще се състои в края на тази седмица в София. На 29 и 30 октомври 2016 г., авторитетни български и международни специалисти ще се съберат на престижния форум, за да обсъдят и да споделят опит в лечението на тези изключително актуални и социално значими заболявания. 

Един особено интересен поглед към проблема ще бъде лекцията на д-р Ирена Маждракова - „Микози и автоимунен отговор”.

 

Представяме ви в аванс част от нейните наблюдения и опит като холистичен лекар-хомеопат, за връзката микози - автоимунни заболявания и начините за хомеопатично лечение на този вид заболявания.

 

Когато говорим за автоимунни заболявания, трябва да знаем, че тяхната етиология остава до голяма степен неизвестна, но предполагаемите етиологични фактори включват генетични аномалии и инфекции. Фактите говорят, че:

 

Основният механизъм при автоимунните заболявания е този на молекулярната мимикрия, чрез който микробите избягват имунния отговор на организма. При генетично предразположени хора и при определени условия, молекулярната мимикрия между микробни и човешки антигени може да превърне защитния имунен отговор в автоимунитет.

 

В микроорганизмите съществуват отрязъци от протеинов код, които или функционират по сходен начин и съдържат поредици от идентичен код като тези, които се намират по рождение в човека, или са подобни структурно и поради формата си могат да се свързват и да активират рецептор на имунни клетки. Тези Протеинови кодове управляват всички аспекти на нивата на активност на клетките, нашето здраве и оцеляване.

 

Например системният лупус еритематодес е резултат на генетични фактори, имунологични фактори и фактори на околната среда, които действат заедно, за да причинят активация на Тh-клетки и В-клетки и имат за резултат произвеждането на няколко вида патологични автоантитела.

 

Други заболявания от групата на автоимунните са мултипленна склероза, тиреоидит на Хашимото, синдром на Сьогрен, болестта на Крон , ревматоиден артрит и др.

 

Поради многокомпонентния характер на заболяването, лечението само чрез имуносупресия е изключително трудно. Много по-обещаващи резултати в терапията дава интегративния подход, включващ определен за всеки човек индивидуален режим на хранене, хомеопатични лекарства детоксикационни програми под наблюдението на специалисти, запълване на дефицити в тялото (най-чест е на витамин Д), работа с психолог или прием на цветни есенции за отстраняване на стреса и отрицателни мисловни нагласи, борба с микроорганизмите и гъбичките в тялото. Тази борба да не е чрез потискане, а чрез стимулиране на имунната система.

 

Поради новите съвременни открития в микробиологията и включването в автоимунните заболявания не само на набеждаваните до сега стрептококи, а и на Borrelia, Yersinia, Clostridium botulinum, Rickettsia prowazekii и Helicobacter Pylori, Toxoplasma gondii, някои бифидобактерии и лактобацили, Candida albicans,Treponema Pallidum и вируса на хепатит С се счита, че при елиминирането на един бактерии чрез потискането на имунната система останалите се оставят буквално да „вилнеят“ из нашия организъм, довеждайки ни до състояние на хронични инфекции и самоунищожение.

 

 

Връзката между микозите и автоимунните заболявания все още не е добре изследвана. Но още в началото на миналия век, тези наблюдения са били оповестени от немския бактериолог Ендерлайн и френския лекар и биолог Бешам. Те твърдят, че в човешкото тяло има екосистема от микроби, живеещи в симбиоза, които Ендерлайн нарича „ендобионти". Бешам предлага клетъчната теория — болестите произвеждат микроби. През последните 20 години има все повече доказателства на съвременните молекулярно-биологични методи, които подкрепят теорията за ендобионтите, а в англоезичните страни тази теория вече е основна част в много учебници по медицина.

 

От техните научни трудове следва, че е от изключителна важност каква е средата вътре в нас, защото болестотворните микроорганизми се развиват, когато се влоши здравето ни (поради стрес, лошо хранене, липса на движение, лоша околна среда и т.н.).

 

Друго заключение на тези учени е, че съществува т.нар зародиш на микроорганизъм вътре в клетките ни (предава се от майката и бащата по време на зачеването) и това в какъв вид ще се превърне зависи също от вътрешната ни среда. Т.е., според тях, бактериите и гъбичките са само различни форми на един определен вид. Тези предположения се потвърждават от изследванията на Франц Герлах (Рак и задължителен гъбичен паразитизъм) и на Ханс Хармсен (За морфологията на причинителите на туберкулозата).

 

Основният съвет е: не потискайте, а поддържайте жив имунитета си и променете начина си на живот и възприятия. Именно хомеопатичната наука и холистичното лечение дават много добри резултати при контролирането и лечението на автоимунните заболявания и на предстоящата Национална конференция на лекарите хомеопати в България ще изложим случаи на успешно подпомогнати пациенти.

 

Д-р Ирена Маждракова е холистичен лекар; завършила е медицина в София през 1995 г. Почти по същото време изучава и специализира класическа хомеопатия в Международната школа по хомеопатия на д-р Витулкас. Тя е магистър-психотерапевт на лица с увреждания, EFT-терапевт, шуслеров терапевт, цветотерапевт и др. Управител на Консултативен център за хармонично здраве „Хела”.