Честото практикуване на задълбочена медитация за дълъг период от време може да доведе до регулация на чревния микробиом и съответно да понижи риска от физически и психически нарушения. Това е установено с помощта на малко сравнително проучване.

 

Редица проучвания показват вероятността чревния микробиом да повлиява върху настроението и поведението. Това включва имунния отговор на тялото, хормоналната сигнализация, реакциите спрямо стрес, както и действието върху блуждаещия нерв (n. vagus), който е основният компонент на парасимпатиковата нервна система, контролирща много от важните функции на тялото.


 

Медитацията е метод, който все по-често се прилага от хората за подобряване на тяхното състояние - за облекчаване на редица психични разстройства, като депресия, тревожност, злоупотреба с вещества, травматичен стрес и хранителни разстройства, както и за справяне с хронична болка.

 

В стремежа си да разкрият още от ползите на дълбоката медитация, специалисти изследват фекални и кръвни проби на 37 тибетски будистки монаси от три храма и 19 светски жители на съседните райони на Тибет.

 

Тибетската будистка медитация е форма на психологическо обучение, в чиято основа стои древната индийска медицинска система. Монасите, които са включени в изследването я практикуват най-малко 2 часа на ден в продължение на години - между 3 и 30 години.

 

Нито един от включените участници не е приемал продукти, които биха могли да променят обема и разнообразието на чревния микробиом, като антибиотици, пробиотици, пребиотици или противогъбични лекарства за период от 3 месеца.

 

И двете групи са съпоставени по възраст, кръвно налягане, сърдечен ритъм и диета.

 

След анализ на получените проби, специалистите установяват значителни разлики в микробиома на монасите и останалите хора, включени в изследването.

 

Преобладаващите микроорганизми в пробите на двете групи са Bacteroidetes и Firmicutes, но в различно количество. При монасите тези микроорганизми са в значително по-голямо количество.

 

Сред практикуващите медитация са открити повече бактерии от рода Prevotella, Bacteroidetes, Megamonas и Faecalibacterium, които според предходни изследвания влияят благоприятно на психичното състояние на хората.

 

От друга страна, след анализ на кръвните проби, специалистите установяват и понижени нива на общия холестерол и аполипопротеин В. При завишени нива на споменатите е възможно повишаване на сърдечносъдовия риск.

 

Необходимо е провеждането на допълнителни изследвания, с помощта на които да се утановят конкретните механизми и промени, настъпващи в човешкия организъм при медитация.

 

Информацията за задълбочената медитация и ползите за чревния микробиом е публикувана в сп. General Psychiatry.

 

Референции:

https://gpsych.bmj.com/content/36/1/e100893