10. Какво представляват счупванията на ръката?

Костите са съставени от костни клетки, белтъци и минерали (основен е калцият), подредени в специална структура. Костта е жива тъкан, в която протичат обменни процеси и която има нужда от кръв и носените от нея хранителни вещества и кислород за правилно функциониране.

Нормалните кости се характеризират с голяма здравина. Също както дървен молив те могат да се огъват до определена степен. Ако силата, която се прилага върху тях е твърде голяма или твърде внезапна, костите могат да се счупят.

Счупването и пукването (сцепване) на дадена кост, с или без разместване на получените костни фрагменти се нарича в медицината фрактура или просто счупване. Фрактура на горния крайник означава, че една или повече от костите му са счупени или пукнати. При децата, поради наличие на растежен хрущял в двата края на дългите кости, счупването може да представлява нарушаване на връзката между основната кост и плочката от растежен хрущял.

Счупванията се наричат непълни, когато линията на счупването не преминава през цялата дебелина на костта (и съответно няма разместване на костните фрагменти, част от костта още държи или е налице пукване) и пълни, когато линията на счупване преминава през цялата дебелина на костта и е възможно да има разместване на получените костни фрагменти. Разместването се обуславя от действието на мускулите, залавящи се за счупените фрагменти.

Непълните счупвания са по- чести в детска възраст, когато костите са по-еластични. Особено характерно е счупването тип "зелена клонка"- костта се счупва от едната страна, а от другата остава здрава (същото се получава ако се опитате да пречупите жилава зелена клонка).

Пълните счупвания се срещат по-често при възрастни, но при достатъчна по големина сила се наблюдават и при деца.

Някои по-важни понятия, свързани със счупванията са:

  • закрито счупване: счупване, което не "пробива" кожата. т. е. над счупването няма рана, чрез която счупената кост да влиза в контакт с околната среда.
  • открито счупване: счупване, при което краищата на счупената кост "пробиват" кожата и влизат в контакт с околната среда (въздух, дрехи и т. н.). Този вид счупвания носят много голям риск от инфекция и възпаление на костта.
  • неразместено счупване: такова, при което фрагментите от двете страни на фрактурната линия остават в нормалното си положение и цялостнот очертание на костта не се променя.
  • разместено счупване: такова, при което фрагментите са разместени по различен начин (по дължина, по чирочина, със завъртане едни спрямо други и т. н.).
  • единично счупване: костта е счупена само на едно място.
  • множествено счупване: костта е счупена на повече от две парчета или размачкана.
  • фрактура-изкълчване: това е комбинирано увреждане при което счупването е налице в кост близо до дадена става и едновременно с него има и изкълчване (разместване една спрямо друга от нормалните им позиции на ставните повърхности на костите) на ставата.
  • окултна или скрита фрактура: такова счупване, което не проличава на първоначалните рентгенови снимки.
  • патологично или болестно счупване: такова счупване, при което костта е отслабена поради наличието на някакъв болестен процес (остеопороза, разсейки от злокачествен тумор и т. н.).