1. Какво е салмонелоза и кой е причинителя?

 

Салмонелозата е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от бактериите салмонела. Има над 1500 вида салмонела. Бактериите са грам-отрицателни и са част от семейството на ентеробактериите.

 

Салмонелите са високо устойчиви, оцеляват продължително време във външна среда. Установено е, че издържат във вода 120 дни, в морска вода до 217 дни, в месото - повече от година. Стайната температура създава идеални условия за тяхното разножаване в хранителните продукти.

 

Рискът от консумиране на заразена храна е голям, тъй като тези микроорганизми не променят вкуса и миризмата на продуктите и наличието им не може да бъде разпознато. Възможно е дори да бъдат "консервирани", ако този вид приготвяне на храна не премине през необходимата термична обработка.
 

2. Какви са механизмите на заразяване?

 

Най-честата причина за заболяването e неправилното съхранение и обработка на хранителните продукти, при консумацията на заразени храни, предимно от животински произход - месо, птици, риба, яйца, мляко и млечни продукти.

 

Общите басейни, незащитените водоеми също могат да станат източник на заразяване с тези микроорганизми. Поради устойчивостта им те могат да бъдат пренесени чрез контактни предмети, прибори, съдове и др. Заразяването със салмонела става и при контакт с болен, селскостопански животни или домашни любимци, носители на инфекцията. 

3. Какви са симптомите?

 

Салмонелата бързо достига до лигавицата на тънките черва. Там се отделят токсини, които причиняват диария с многократни кашави и воднисти изпражнения с жълто-зеленикав цвят, болки в корема и интоксикация на организма.

При стомашно-чревната форма на салмонелоза симптоматиката е като при остър гастрит, гастроентерит или гастроентероколит. Заболяването започва с прояви като обща слабост, главоболие, повишаване на температурата, прилошаване и повръщане, болки в корема и диария, с повече от 5 - 10 изхождания в денонощието.

Това състояние може да продължи седмица. Обикновено води до загуба на тегло, дехидратация на организма със суха кожа и лигавици, жажда, спадане на артериалното налягане с ортостатизъм, учестяване на пулса. Могат да се появят конвулсии, обикновено при по-малки деца. В най-тежките случаи дехидратацията води до остра бъбречна недостатъчност, хиповолемичен шок.

 

Има и други форми на салмонелоза, като всяка от тях е със специфични особености:

  • дизентерийно-подобната форма е с почти същите прояви като стомашно-чревната. Двете форми трудно се различават. Разликата е, че диарията при дизентерийно-подобната форма е с болезнени изхождания. Понякога в тях се намират примеси на кръв. 
  • тифоподобната салмонелоза започва с диария и втрисане. На втория ден тези оплаквания изчезват, остава само високата температура. Нарасват обаче симптомите на интоксикация. Налична е коликообразна коремна болка. Увеличава се черният дроб и далакът. Рядко се появява обрив по тялото.
  • грипоподобна форма - симтомите са комбинация от гореспоменатите и такива, характерни за грип като зачервено гърло. Могат да се появат ставни и мускулни болки.   
  • септичната форма е най-тежката форма на салмонелоза. Характеризира се с висока температура. Особено опасна е с това, че се формират огнища на салмонели в някои органи на тялото – слезка, черен дроб, централна нервна система. Могат да бъдат поразени сърце, черен дроб, кости, и да предизвика съответни заболявания като менингит, отит, пневмония, пиелонефрит, артрит. Бактериите могат да се разпространят чрез кръвта по целия организъм. При по-тежките случаи се развива токсичен и хиповолемичен шок. Тази форма на заболяването е трудно лечима.
  • при субклиничната форма липсват симптоми. Открива се чрез изследвания, анализ на фецес и кръвно изследване за антитела. Носителството може да бъде остро, хронично, транзиторно.

4. Какви са усложненията на салмонелозата?

 

Тежката дехидратация може да причини хиповолемичен шок с остра бъбречна недостатъчност, повишаване на креатинина и уреята, белези на интоксикация от уремията, олигурия до анурия.

 

При септичната форма могат да се появят органни усложнения – менингит, менинго-енцефалити, перикардити, ендокардити, тромбофлебити, пневмония, остеомиелит, абсцеси ( гнойници ) на черния дроб, мозъка, слезката и др.  Извънчревните прояви на инфекцията протичат със съответната клинична картина. 

5. Диагностика и лечение

 

Салмонелозата се диагностицира на базата на евентуална епидемиологична анамнеза, клиничната картина и изолирането на бактериите предимно от фецес, но в някои случаи кръв, урина, храчка, гнойни рани – когато има усложнения. В храната, източник на заразата, също могат да бъдат изолирани.


При средни и тежки форми на заболяване, особено децата и изтощените възрастни, се хоспитализират. Най-важен терапевтичен проблем е рехидратирането на организма и нарушенията в електролитите. Обикновено се изписват препарати, съдържащи калций - глюконат, глицерофосфат, лактат, нестероидни противовъзпалителни средства, лекарства, елиминиращи токсините като медицински въглен, сашета, медикаменти за предотвратяване на обезводняването на организма и за възстановяване на електролитния баланс.

 

Антибиотците не се използват рутинно в лечението на салмонелозата, тъй като не скъсяват възстановителния период. Приложението им е наложително при тежките форми на заболяването при пациенти с придружаващи заболявания и усложнения от инфекцията.  

Препоръчва се диетичен режим, който включва прием на витамини, пробиотици за възстановяване на чревната микрофлора.
 
За да избегнете заразяването със салмонела:

  • не консумирайте храни и хранителни продукти със съмнителен произход
  • съхранявайте готовата храна и продуктите в хладилник
  • избягвайте приготвянето на сладкиши и кремове с яйца, ако не се варят или изпичат добре
  • подлагайте храните от животински произход на достътъчна термична обработка
  • редовно измиване на ръцете с вода и сапун преди приготвянето на храната и преди хранене
  • измивайте старателно плодовете и зеленчуците преди да ги консумирате
  • не пийте вода от нерегламентирани водоизточници