1. Какво представлява ортостатичната хипотония?

 

Ортостатичната хипотония представлява спадане на артериалното налягане при изправяне, провокиращо замайване, причерняване, обща слабост до колабиране вследствие намалената перфузия на мозъка. Нормално при рязко изправяне благодарение на рецептори в съдовата система, чувствителни към налягането (брорецептори), организмът реагира с повишаване на периферното съдово съпротивление (тонуса на артериолите) и сърдечния дебит, за сметка на повишена сърдечната честота и нарастване обема на изтлакваната кръв, с което артериалното налягане се поддържа в оптимални граници. Когато тези мерки станат неефективни, налягането спада поради превалирането на гравитационната сила.

 

Това може да се дължи на намален обем на кръвта (хиповолемия), вследствие дехидратация на организма – при недостатъчен прием на течности, повишена загуба на такива при повръщане, диария, полиурия (при декомпенсирал захарен диабет, при безвкусен диабет), обилно изпотяване, при което намалява обема на циркулиращата кръв. Острата кръвозагубата също провокира ортостатизъм, той често се наблюдава и при анемия от друг произход. Приемът на диуретици е друга причина за хиповолемия и ортостаза.

 

При лежащо болни, които не се хранят или са със затруднен достъп до течности, обикновено се наблюдава ортостатична хипотония. Тя може да се обясни и с преразпределението на кръвта в долните крайници и намаленият ефективен плазмен обем при залежаване.

 

От друга страна генезата може да се крие и в увредата на описаните горе рефлексни механизми – заболявания, при които е намален сърдечния дебит или състояние на брадикардия и липса на рефлекторна тахикардия, както и невродегенеративни заболявания. Захарният диабет е една от най-честите причини – както в случаи на остри усложнения с дехидратация (хипергликемии, кетоацидоза), така и при развитието на късен дегенеративен синдром с автонимна невропатия.

 

Дефицитът на глюко- и минералкортикоиди като Адисоновата болест (набъбречна корова недостатъчност) е сериозна, по-рядко набюдавана причина за ортостатизъм, провокиран от влиянието на хормоналния дисбаланс върху водно-солевата обмяна.

 

Високите температури освен повишена перспирация – невидима и видима, водят и до дилатация на периферните съдове, с което отпада един от рефлекторните механизми за поддържане на налягането.

 

Обикновено ортостатизъм се наблюдава при възрастни хора, при които сърдечната заболеваемост и приемът на антихипертензивни медикаменти е често явление – те дилатират периферните съдове, намаляват обема на циркулиращата кръв и ограничават сърдечната честота. Освен това при тази възрастова група е налице атеросклероза, което влошава податливостта на кръвоносните съдове към свиване в отговор на рефлекса за поддържане на налягането. Съпровождащите невродегенеративни заболявания са допълнителен проблем.

 

Медикаменти с ортостатичен ефект са някои антидепресанти, антипаркинсонови средства, фосфодиестеразни инхибитори при еректилна дисфункция (виагра, левитра, циалис), нитро-препарати, използвани при стенокардията – нитроглицерин, изосорбид моно- и динитрат.Алфа адренергични блокери са клас медикаменти, използвани при доброкачествена хиперплазия на простатата – те също понижават артериалното налягане.

 

По-склонни към ортостатизъм са млади момичета с ниско телесно тегло, особено при придружаващи ограничения в енергийния внос или хранителни разстройства. 

2. На какво се дължи вазовагалния колапс?

При силна болка, при неприятна гледка, лоши новини или други ситуации е възможно колабиране – резултат от забавяне на сърдечната честота и периферна дилатация на съдовете, водещи до ограничено оросяване на мозъка – причерняване, прималяване, до загуба на съзнанието.

3. Какви са оплакванията при ортостатична хипотония?

 

Обикновено хипотонията продължава за кратко – секунди, рядко минути. Понякога може да е по-продължителна и причината за това активно да се потърси. Както стана въпрос симптомите се изразяват в замайване, замъгляване на зрението, объркване, мускулна слабост, при по-тежките случаи – загуба на съзнание, рядко гадене.

4. Какви диагностични мерки са необходими?

 

Самата ортостатична хипотония се диагностицира по спадането на систолното артериално налягане с повече от 20 mmHg в рамките на 3 минути след изправяне от легнало положение и с 10 mmHg  за диастолно налягане.

 

За уточняване причината е необходима щателна анамнеза относно повръщане, диария, престой в горещ микро-/макроклимат, кръвозагуба, прием на медикаменти и придружаващи заболявания. Обикновено оше на това ниво причината за оплакванията излиза на лице.

 

От лабораторните изследвания са необхоидми пълна кръвна картина за изключване на анемия, електролити за оценка на водно-солевия баланс, хормонални излседвания при съмнение за надбъбречно заболяване. ЕКГ, ЕхоКГ са наложителни за оценка на сърдечния статус. Неврологичният статус, при нужда ЕМГ дават представа за рефлекторните запаси на организма. 

 

5. Какво е лечението?

 

Ортостатичнта хипотония не е притеснителна при младите хора, насърчава се приемът на течности и внимателното изправяне. Опасности носят синкопът – поради риск от травма, а при възрастни с ниското артериално налягане се увеличава възможността за исхемичен инсулт.

 

Лечението на ортостатизма се води преди всичко от причината за него. На първо място идват препоръките за прием на течност и солени храни в зависимост от възрастта и придружаващите заболявания, създаването на навици за бавно изправяване. Редовната физическа активност подобрява сърдечнат дейност, натоварването на скелетните мускули стимулира кръвообръщението.

 

При възрастни хора е задължителна преоценката на провежданата антихипертензивна терапия, особено рискови комбинации с други медикаменти като посочените фосфодиестеразни инхибитори и нитрати.

 

При хипотония като страничен ефект от провеждано лечение, ако то не може да бъде прекратено или променено, се предприемат допълнителни мерки като гореописаните. По лекарска преценка може да се включва минералкортикоид. При диабетици е необходимо изключването на хипогликемя в случаи на симптомтика на ортостатизъм.