1. Какво представлява метаболитния синдром?

През 1940 година за пръв път се предполага, че метаболитните заболявания предразполагат към сърдечно-съдови. Четиридесет години по-късно този механизъм става по-ясен. Метаболитният синдром, известен още като синдром Х или дисметаболитен синдром вече се приема за рисков фактор за сърдечно-съдово заболяване.

Метаболитният синдром включва затлъстяване по андрогенен тип (около талията) с инсулинова резистентност, хипертензия (високо кръвно налягане), повишен холестерол и висока кръвна захар и висок атеросклеротичен риск.

Инсулиновата резистентост представлява загуба на чувствителността на клетки към инсулина, който се секретира от панкреаса, и участва в транспорта на кръвната захар до клетките  на организма. 

 

Повече за инсулиновата резистентност можете да намерите ТУК.
 

2. Критерии за диагностициране на метаболитния синдром?

 

Синдромът може да се търси при наличието на три от изброените симптоми:

  • наднормено тегло - при обиколка на талията над 102 см за мъжете и 88 см при жените
  • триглицериди над 1,7mmol/l
  • HDL холестерол под 1,0mmol/l за мъжете и под 1,3mmol/l за жените
  • артериално налягане над 130/85 mmHg
  • кръвна захар на гладно (след най-малко 8 изминали часа от последното хранене) над 6,1mmol/l

 

Според критериите на Световната здравна организация диагноза за метаболитен синдром се поставя при:

  • високи стойности на инсулин, висока кръвната захар на гладно или повишаване на кръвната глюкоза след хранене над два пъти
  • наднормено тегло при индекс на телесната  маса над 30  kg/m2 или обиколка на талията над 94 см или при съотношение обиколка на талията към обиколна на ханша (WHR, waist hip ratio) повече от 0,9
  • липиден профил - триглицериди над 1,7mmol/l или HDL холестерол под 1,0mmol/l
  • артериално налягане над 140/90mmHg или прием на медикаменти срещу високо кръвно

Mетаболитният синдром е все по-често явление сред населението. Около 20-30 % в големите градове е засегнато от проблема.
 

3. Какви са причините и рисковите фактори за метаболитен синдром?

 

Предпоставка за развитието на метаболитния синдром са болестни процеси в организма, фамилна предразположеност, стил на живот и хранене. Ниската двигателна активност, заседналият начин на живот, прогресивното наддаване на тегло също са предпоставка.

При 5 % от хората с нормално телесно тегло, 22 % с наднормено и 60 % със затлъстяване се среща метаболитен синдром. 45 % от хората, чието тегло постоянно прогресира с повече от 2,3 кг за всяка година, рискуват да развият метаболитен синдром.

Само по себе си затлъстяването е най-вероятният рисков фактор за метаболитен синдром, другите са:

  • климактериум при жените
  • тютюнопушене
  • консумация на храни, съдържащи прости бързоусвоими въглехидрати
  • липса на движение, дори при хората с нормално телесно тегло
  • злоупотреба с алкохол

4. Какви са усложненията от метаболитен синдром?

 

Метаболитният синдром е патологично състояние, което е предшественик на диабета и сърдечно-съдовите заболявания - две от най-често срещаните хронични заболявания днес. Това прави метаболитния синдром социално значим проблем за обществото.


Метаболитният синдром повишава риска от диабет тип 2, по-често срещания диабет, с 9 до 30 пъти. Според различните проучвания рискът от развитие на сърдечни заболявания при метаболитен синдром нараства между 2-4 пъти.

Метаболитният синдром води до натрупване на мазнини в черния дроб, което предразполага  към стеатоза, неалкохолен стеатозен хепатит и цироза. Бъбреците също могат да бъдат засегнати от диабета и високото артериално налягане. Дори микроалбуминурията е разглеждана от някои организации като диагностичен критерий.

Обструктивна сънна апнея е състояние наблюдавано при затлъстяване, предимно при мъже, но се среща и при жени. Екстремното затлъстяване не само става причина за появата и от една страна, а от друга, активното лечение на сънната апнея е от значение за корекция на метаболитния синдром.,

 

Синдром на поликистозните яйчници може да бъде открит при метаболитен синдром. Много често при него има инсулинова резистентност и наднормено тегло или затлъстяване, нарушения във въглехидратния толеранс. Може обаче и да не се придружава от метаболитни отклонения. 

5. Какво е лечението на метаболитния синдром?

 

Основната цел е да се елиминират причините за метаболитните нарушения и да се предотврати развитието сърдечно-съдово заболяване. Тъй като по-голяма част от хората с метаболитен синдром са с наднормено тегло и водят заседнал начин на живот, се препоръчва редуциране на теглото чрез индивидуални програми на хранене и физическа активност. В някои случаи се изписват и медикаменти.


Провежда се детайлна консултация за ползите и вредите, които нанася консумирането на определени продукти. Обикновено се препоръчва Средиземноморската диета, която е богата на полезни мазнини с разумно съотношение между въглехидрати и белтъчини. Много проучвания показват, че хората, придържащи се към този стил хранене, много по-рядко напълняват и се наблюдава подобрение на стойностите на кръвното им налягане, холестерол и други показатели, свързани с риска от сърдечно-съдово заболяване.


Необходимият минимум физическа активност е 30 минути пет пъти в седмицата. Движението влияе на кръвното налягане, холестерола и чувствителността към инсулина на организма.

 

Хората, които са получавали сърдечни атаки, трябва да сведат нивото на общия холестерол под 5,2 mmol/l. Триглицеридите следва да се поддържат под 1,7 mmol/l. Медикамент на избот за понижение на холестерола са статините. При изолирана хипертриглицеридемия се прибягва до фибрати по лекарска преценка.  Рисковете за здравето при диабет и сърдечни пристъпи, са еквивалентни на тези само от едното или другото състояние. При всички случаи метаболитният синдром изисква терапия на липидите в кръвта.


Необходимо е кръвното налягане да се контролира под стойностите 130/80mmHg. Някои медикаменти за контрол на кръвното налягане имат и други полезни свойства, например ACE инхибиторите редуцират нивото на инсулиновата резистентност, което възпира развитието на диабет тип 2. Лекарствата, изписвани при висока кръвна захар и инсулинова резистентност имат благоприятен ефект и срещу високо кръвно налягане и концетрацията на холестерола в кръвта.

 

Метформин обикновено се използва при лечението на диабет втори тип, помага и за предпазване от диабет при хора с метаболитен синдром. То е основното средство на избор при пациенти с инсулинова резистентност, нарушен въглехидратен толеранс, затлъстяване, стеатоза на черния дроб.

Други медикаменти, повишаващи инсулиновата чувствителност са тиазолидиндионите. 

 

Медикамент за редукция на теглото е орлисатат, който намалява абсорбцията на мазнини в чревния тракт. Сибутраминът, прилаган за потискане на апетита на централно ниво, вече не се препоръчва поради сериозни странични ефекти.


Бариатричната хирургия включва методики за намаляване обема на стомаха чрез поставянето на пръстен или отстраняване част от него, както и операции за намаляване абсорбцията на хранителни вещества. Тези методики са показани за случаи на екстремно затлъстяване, където промяната в стила на живот и достъпните медикаменти не се очаква да дадат търсения ефект. Показани за бариатрична намеса са лица с индекс на телесната маса над 40 kg/m2, или над 35 с придружаващи сърдечно-съдови заболявания.

 

Лечението на обструктивната сънна апнея зависи от тежестта и. При наличеито на лека до умерена таква и консервативни подходи като отслабване, избягване на алкохол и седативни медикаменти няколко часа преди сън и заспиване в странична поза са достатъчни. При по-сериозни случаи се прибягва до по-специални средства. CPAP - continuous positive airway pressure – апаратурата е най-често използвана. Чрез маска от апарат се подава въздух под определено налягане. Положителното налягане в дихателните пътища предотвратява колапса на меките тъкани и апнеята. От значение е изборът на подходяща по размер за всеки индивидуално маска. Някои апарати работят с фиксирано налягане, други предоставят възможността за дозирането му според нуждите. Още по-прецизни са апаратите с променливо налягане във фазата на вдишване и издишване - Bi-level РАР.