1. Какво представлява луксацията на тазобедрената става?

 

Луксацията или изкълчването на тазобедрената става е един от най-честите ортопедични проблеми при новородените.  Среща се при  2-3 на 1000 новородени, до  15-25% от бебетата, родени в седалищно предлежание. Причините за луксация не са напълно изяснени, като само в отделни случаи се установява наследствена обремененост. 

Степените на луксацията се разделят най общо на три вида:

  • дисплазия на тазобедрената става -  ставите са недоразвити и ставната повърхност на главата на бедрената кост се опира в ставната повърхност на тазовата кост (ацетабулума), но е изместена нагоре
  • сублуксация – това състояние е близо до луксацията и се проявява, когато  главата на бедрената кост се измества още по-нагоре, а ставната  повърхност достига и опира до ръба на ацетабулума (ставната ямка върху тазовата кост)
  • луксация

Повече за луксацията можете да намерите ТУК.

2. Какви са причините за развитие на луксация на тазобедрената става?

 

Луксацията настъпва едва когато детето започва да прохожда. В момента, когато мускулното натоварване на краката значително се увеличава, главата на бедрената кост излиза над и извън ставната повърхност (ацетабулума).

 

Бебетата с вродена луксация са само 1,55 на хиляда новородени. В лечебната практика обаче честотата на заболяването е средно 90 на хиляда. По-големият процент на реалната заболеваемост, до голяма степен се дължи на неправилните грижи за новородените, особено повиване с изправяне на краката, причиняващи изкълчване на нестабилните стави.

Момичетата са по-предразположени към развитие на луксация от момчетата, но наследствените и външните, механични фактори имат решаващо значение за развие тази болест.
 
Един от наследствените фактори е т.нар.  “свръхеластичност” на ставите. В последните дни преди раждането и няколко дни след  появата му на бял сят, в организма на бебето се наблюдава повишено ниво на група хормони, които правят съединителната тъкан по-разтеглива и еластична. Това е необходимо, защото само така процесът на раждането е с минимален риск за детето и майката – скелета на бебето, който е все още изграден от хрущялна тъкан се деформира и огъва според родовите пътища. Тази гъвкавост на скелета го прави и значително по-податлив на увреждане от външни фактори. 


Именно външните механични фактори са най-честата причина за луксация на тазобедрените стави. Механични травми мога да се причинят както по време на бременността,  така и по време на раждането и  първите месеци от живото на бебето, когато скелета все още не е достатъчно твърд.
 

По време на бременността увреждащ фактор е твърдата коремна стена на майката, както и твърдата стена на матката при жени, за които това е първа бременност.
 
Рисков фактор по време на самото раждане е седалищното предлежание на  бебето, при което детето се издърпва за крачетата, а това може да доведе до изкълчване на ставите.
 
Първите 7-10 дни след раждането, когато нивото на хормоните, които правят съединителната тъкан по-разтеглива и еластична, е още високо,  са най- рискови за механично изкълчване на ставите. В същото време този период е и най- благоприятния за коригиране на  вродена луксация.
 

3. Какви са симптомите и признаците на луксация на тазобедрените стави?

 

Един от първите признаци на луксация на тазобедрената става  е несиметричност на седалищните гънки и гънките от вътрешната страна на бедрата на бебето.


Забелязва се скъсяване и изиване навън на единия крак. Когато бебето е в легнало по гръб положение, със крака свити в колената и тазобедрените стави, едното коляно е по-ниско от другото.


В по-късен етап, когато детето започва да прохожда, се забелязва накуцваща,  т.нар.  “патешка походка”, характерна за двустранно изкълчване на станата.

 

При двустранна лукцация се наблюдава засилена извивка в поясната област на гръбначния стълб (хиперлордоза) или сколиоза.

4. Как се диагностицира луксацията?

 

Освен гореописаните белези, характерни за ортопедичния проблем, някои функционални и образни изследвания влизат в съображение за диагностицирането на състоянието.

 

В първите 10 дни след раждането на бебето се прави т.н. тест на  Маркс-Ортолани. При този тест детето се поставя легнало по гръб, със свити в коленете и в тазобедрените стави крачета. Краката последователно се раздалечават и приближават. Ако при движението се чуе изпукване на ставите, това е показател за наличието на луксация.
 

Сходни са и тестовете на Барлоу и на Палмен, показващи и склонност към изкълчване без все още да има такова. Този тип тестове трябва да се правят единствено и само от опитни специалисти-ортопеди, за да се избегнат допълнителни травми и увреждания на скелета. 


Показател за проблем на тазобедрената става в бебешка възраст е ограниченият разкрач, по-малък от считаните за нормални  80 градуса.
 

Лекарите предупреждават, че за разлика от луксацията, която може да бъде установена само с  клиничен преглед, дисплазията (недоразвитието) на тазобедрените стави не винаги се открива лесно и може да остане недиагностицирано.
 

При съмнения за луксация, точна диагноза може да се поставислед рентгеново, а по-безвредно и вече широко достъпно ехографско изследване и консултация със специалист-ортопед. Препоръчително е всички новородени да  бъдат преглеждани клинично или ехографски. Най-добрата възраст за това е 6-8-10 седмица, когато при наличие на проблем той може да се лекува най-ефективно. 

5. Как се лекува луксацията на тазобедрената става?

 

За лечение и профилактика на луксацията ортопедите препоръчват на бебето да се обуват специални ортопедични гащички, които раздалечават крачетата. Памперсите също имат добра, но не решаваща роля. До края на първия месец 80 % от децата, носили такива гащички се стабилизират. Останалите 20 % трябва да ги носят още 2-3 месеца. 

В случаите, когато бебето няма вродени проблеми със ставите, ролята на родителите за правилното оформяне на скелета е изключително важно.

6. Каква е профилактиката на луксацията?

 

Лекарите предупреждават, че повиването на детето с прибрани крачета е абсолютно погрешно. В миналото бебетата са били повивани стегнато и със събрани крачета, като се е смятало, че по този начин краката им ще станат прави. Реално обаче, този тип повиване има точно обратен ефект и е най-честата причина за изкълчване и увреждане на тазобедрените стави, при иначе здрави деца. Бельото и ританките също не бива да са тесни, защото пречат на разкрачения стоеж на детето и то се чувства некомфортно.

 

Веднага след раждането, крачетата на детето трябва да са разкрачени  и да могат да се движат свободно. Бебето трябва да се носи с разкрачени крачета около хълбока на майката или в кенгуру, като по този начин крачетата му са в „жабешка“ позиция. Проходилките също са считани за добро средство за предотвратяване на проблеми с тазобедрените стави. 
 

Ортопедите препоръчват на прохождащите деца да не се слагат обувки, а детето да прави първите си крачки с боси крачета. Ако детето е с обувчици непрекъснато, то се лишава от нормална сензорна стимулация, която може да получи от контакта с околната среда - мускулите на стъпалото не се упражняват достатъчно и това може да доведе до ортопедичен проблем. 


Препоръчително е до десетия ден след раждането бебето да бъде прегледано с ехограф ако:

  • в семейството има случаи на вродена луксация на тазобедрените стави
  • единия или двамата родители са с т. нар халтави стави
  • при многоплодна бременност
  • аждане преди термина
  • трудно раждане или седалищно раждане
  • положителни резултати при  тест на  Маркс-Ортолани,  тест на Барлоу или  на Палмен
  • детето има и други  аномалии на скелета, при наличие на криви ходила, шия или друга вродена деформация


Комбинацията от ранна профилактика, съчетана с ранен клиничен и ехографски преглед от ортопед, както и ранното диагностициране на луксация,  прави лечението  по-кратко и с почти 100% успех. 


Открита в по-късна възраст, луксацията се коригира със стремена на Павлик, наместване с екстензия с последващо гипсиране, апарат на Ханаусек, а в най-тежките случаи - оперативно.