6. Каква е профилактиката на луксацията?

 

Лекарите предупреждават, че повиването на детето с прибрани крачета е абсолютно погрешно. В миналото бебетата са били повивани стегнато и със събрани крачета, като се е смятало, че по този начин краката им ще станат прави. Реално обаче, този тип повиване има точно обратен ефект и е най-честата причина за изкълчване и увреждане на тазобедрените стави, при иначе здрави деца. Бельото и ританките също не бива да са тесни, защото пречат на разкрачения стоеж на детето и то се чувства некомфортно.

 

Веднага след раждането, крачетата на детето трябва да са разкрачени  и да могат да се движат свободно. Бебето трябва да се носи с разкрачени крачета около хълбока на майката или в кенгуру, като по този начин крачетата му са в „жабешка“ позиция. Проходилките също са считани за добро средство за предотвратяване на проблеми с тазобедрените стави. 
 

Ортопедите препоръчват на прохождащите деца да не се слагат обувки, а детето да прави първите си крачки с боси крачета. Ако детето е с обувчици непрекъснато, то се лишава от нормална сензорна стимулация, която може да получи от контакта с околната среда - мускулите на стъпалото не се упражняват достатъчно и това може да доведе до ортопедичен проблем. 


Препоръчително е до десетия ден след раждането бебето да бъде прегледано с ехограф ако:

  • в семейството има случаи на вродена луксация на тазобедрените стави
  • единия или двамата родители са с т. нар халтави стави
  • при многоплодна бременност
  • аждане преди термина
  • трудно раждане или седалищно раждане
  • положителни резултати при  тест на  Маркс-Ортолани,  тест на Барлоу или  на Палмен
  • детето има и други  аномалии на скелета, при наличие на криви ходила, шия или друга вродена деформация


Комбинацията от ранна профилактика, съчетана с ранен клиничен и ехографски преглед от ортопед, както и ранното диагностициране на луксация,  прави лечението  по-кратко и с почти 100% успех. 


Открита в по-късна възраст, луксацията се коригира със стремена на Павлик, наместване с екстензия с последващо гипсиране, апарат на Ханаусек, а в най-тежките случаи - оперативно.