4. Как се диагностицира луксацията?

 

Освен гореописаните белези, характерни за ортопедичния проблем, някои функционални и образни изследвания влизат в съображение за диагностицирането на състоянието.

 

В първите 10 дни след раждането на бебето се прави т.н. тест на  Маркс-Ортолани. При този тест детето се поставя легнало по гръб, със свити в коленете и в тазобедрените стави крачета. Краката последователно се раздалечават и приближават. Ако при движението се чуе изпукване на ставите, това е показател за наличието на луксация.
 

Сходни са и тестовете на Барлоу и на Палмен, показващи и склонност към изкълчване без все още да има такова. Този тип тестове трябва да се правят единствено и само от опитни специалисти-ортопеди, за да се избегнат допълнителни травми и увреждания на скелета. 


Показател за проблем на тазобедрената става в бебешка възраст е ограниченият разкрач, по-малък от считаните за нормални  80 градуса.
 

Лекарите предупреждават, че за разлика от луксацията, която може да бъде установена само с  клиничен преглед, дисплазията (недоразвитието) на тазобедрените стави не винаги се открива лесно и може да остане недиагностицирано.
 

При съмнения за луксация, точна диагноза може да се поставислед рентгеново, а по-безвредно и вече широко достъпно ехографско изследване и консултация със специалист-ортопед. Препоръчително е всички новородени да  бъдат преглеждани клинично или ехографски. Най-добрата възраст за това е 6-8-10 седмица, когато при наличие на проблем той може да се лекува най-ефективно.