2. Какви са причините за развитие на луксация на тазобедрената става?

 

Луксацията настъпва едва когато детето започва да прохожда. В момента, когато мускулното натоварване на краката значително се увеличава, главата на бедрената кост излиза над и извън ставната повърхност (ацетабулума).

 

Бебетата с вродена луксация са само 1,55 на хиляда новородени. В лечебната практика обаче честотата на заболяването е средно 90 на хиляда. По-големият процент на реалната заболеваемост, до голяма степен се дължи на неправилните грижи за новородените, особено повиване с изправяне на краката, причиняващи изкълчване на нестабилните стави.

Момичетата са по-предразположени към развитие на луксация от момчетата, но наследствените и външните, механични фактори имат решаващо значение за развие тази болест.
 
Един от наследствените фактори е т.нар.  “свръхеластичност” на ставите. В последните дни преди раждането и няколко дни след  появата му на бял сят, в организма на бебето се наблюдава повишено ниво на група хормони, които правят съединителната тъкан по-разтеглива и еластична. Това е необходимо, защото само така процесът на раждането е с минимален риск за детето и майката – скелета на бебето, който е все още изграден от хрущялна тъкан се деформира и огъва според родовите пътища. Тази гъвкавост на скелета го прави и значително по-податлив на увреждане от външни фактори. 


Именно външните механични фактори са най-честата причина за луксация на тазобедрените стави. Механични травми мога да се причинят както по време на бременността,  така и по време на раждането и  първите месеци от живото на бебето, когато скелета все още не е достатъчно твърд.
 

По време на бременността увреждащ фактор е твърдата коремна стена на майката, както и твърдата стена на матката при жени, за които това е първа бременност.
 
Рисков фактор по време на самото раждане е седалищното предлежание на  бебето, при което детето се издърпва за крачетата, а това може да доведе до изкълчване на ставите.
 
Първите 7-10 дни след раждането, когато нивото на хормоните, които правят съединителната тъкан по-разтеглива и еластична, е още високо,  са най- рискови за механично изкълчване на ставите. В същото време този период е и най- благоприятния за коригиране на  вродена луксация.