1. Какво представлява левкоплакията?

 

Левкоплакията представлява ясно отграничени, проминиращи спрямо околната лигавица и трудно отделящи се бели плаки в устната кухина. Разполагат се по венците, вътрешната страна на бузите, пода на устната кухина, езика. Смята се, че един от всеки 100 човека развива левкоплакия на някакъв етап от живота си. Честотата е два пъти по-висока сред мъжкия пол. Сама по себе си не предизвиква оплаквания, но макар и в малък процент има малигнен потенциал.

2. Каква е причината за левкоплакия?

 

Етиологията в повечето слуаи е неизвестна. Като такава се счита употребата на тютюн, алкохолизмът, хроничното дразнене, кандидозата, обсъждат се витаминен дефицит – А и В, ендокринен дисбаланс, дори вирусна инфекция. Тютюневият дим съдържа множество химически дразнители.

 

Дългогодишната употреба на пури, лули, цигари, дъвченето на тютюн води до вроговяване на епитела на лигавицата. Относно алкохола – също се подозира ролята на химичен дразнител, но обикновено алкохолизмът е съчетан и с употреба на тютюн, поради което ролята му трудно може да бъде изяснена.

 

Механично дразнене може да настъпи от страна на неудобни протези, счуени зъби, хронично хапене на бузите и др. Кандидозата е гъбична инфекция и може да бъде резултат от придружаващо заболяване или лечение на такова – с антибиотици, кортикостероиди и други, водещи до спад в имунитета. 

3. Какви са симптомите?

 

Различават се няколко степени в развитието. Първата е едва забележима прозрачна до белезникава непизпъкваща лезия. По-късно се оформят леко надигнати, опалесциращи плаки с неравни очертания. В някои случаи прогресират до силно задебелени формации, с много плътна консистенция, включително с напукване и разязвяване. 

4. Каква е прогнозата на левкоплакията?

 

Злокачествената трансформация, по литературни данни варира между 0,6 и 20%. Формациите с напукване и разязвяване имат по-висок малигнен потенциал.

 

Критериите за злокачественост включват неравна, брадавицовидна повърхност, наличие на разязвяване, наличие на оформени възелчета, твърда консистенция, особено в периферията и локализация по долната повърхност на езика или на предната част от пода на устната кухина. Голям част от лезиите търпят обратна еволюция. 

 

5. Каква е диагностиката и лечението?

 

Най-високо информативно е хистологичното изследване. За целта се провежда биопсия. Отчитат се редица морфологични фактори, характерни за злокачественост – форма, размери на ядро и клетки, промяна в оцветяването с различни лабораторни багрила, особености в подреждането на клетките, белези за деленето им и др.

 

За отстраняването на левкоплакията се прибягва до оперативна намеса, криоаблация, лазертерапия. Възстановяването е бързо. Налага се обаче редовно наблюдение поради изразена склоност към рецидивиране.

 

Консервативна терапия е опитвана с ретиноиди, производни на витамин А. Резултатите от този поход са противоречиви, а и се налюдават странични ефекти. Препоръчва се приемът на витамин с хранителни продукти, богати на бета-каротен – предимно жълти и оранжеви плодове и зеленчуци, но и листни такива. Необходимо е прекратяване употребата на тютюн и алкохол и поддържането на добра хигиена на устната кухина, своевременно лечение и профилактика на гъбичните инфекции.

 

При имунен дефицит, какъвто наблюдаваме при СПИН, възниква т.нар „космата” левкоплакия – с неравна повърхност, понякога болезнена. Счита се за резултат от инфекция с вируса на Ебщайн Бар. Лекува се с антиретровирусни медикаменти.