1. Какво е инсулинова резистентност?

 

Инсулинът е хормон, който се отделя от бета клетките на панкреаса (задстомашната жлеза). Синтезираният инсулин се доставя на всяка клетка на тялото чрез кръвта. Функциите на инсулина са свързани с контрол на обменните процеси на въглехидрати, липиди и белтъци. Участва и в регулирането на растежа клетките.

 

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на организма губят чувствителността си (стават резистентни) към инсулина.

Едно от действията на инсулина е да принуждава клетките, конкретно мускулните и мастните, да използват глюкозата в кръвта. На повърхността на тези клетки се намират рецептори, чувствителни на инсулин. Образно казано те са като ключалки, които се отварят с ключа-инсулин, при което кръвната глюкоза навлиза в клетката. Чрез този механизъм инсулинът и контролира нивото на захарта в кръвта.

При прием на високи количества въглехидрати кръвната захар нараства рязко. Панкреасът реагира с производство на голямо количество инсулин, който трябва да принуди клетките да усвоят количеството захар. С всяко покачване на инсулина обаче, инсулиновите рецептори привикват и губят чувствителността си към него. При инсулиновата резистентност инсулиновите рецептори  спират да реагират на инсулина. В отговор на това панкреасът  произвежда още инсулин, с който да се получи отговор от инсулиновите рецептори на клетките. Резултатът е рязко „отваряне“ на клетките и усвояване на кръвната захар, при което нейната концентрация в кръвта рязко спада. С напредване на процеса се появяват симптоми на хипогликемия – замайване, треперене, причерняване, топли вълни, изпотяване.

 

С всяко повишаване на концентрацията на инсулин чувствителността на клетките към него намалява. Докато панкреасът е в състояние да продуцира достатъчно инсулин, нивата на кръвната захар не надскачат референтните граници. Но тъй като панкреасът не е в състояние да отделя постоянно по-високо количество инсулин, идва момент, когато концентрацията на захар в кръвта остава висока. Това означава, че тя не се приема и усвоява от клетките. Когато кръвната захар започне да остава висока и при гладно състояние, е налице диабет тип 2.

2. Кои са причините за инсулинова резистентност?

 

Причините за развитието на инсулинова резистентност са:

 

  • наднормено тегло
  • метаболитен синдром
  • стрес
  • употреба на стероиди
  • заболявания с тежко общо състояние
  • бременност

3. Какви болестни състояния, се свързват с инсулиновата резистентност?

 

При метаболитния синдром се наблюдава наднормено тегло, съсредоточено около талията, висока кръвна захар на гладно, нисък добър (HDL) холестерол и високи триглицериди, високо кръвно налягане. Вероятно инсулиновата резистентност е причина за някои от изброените състояния.

 

Инсулиновата резистентност стои в основата на диабет тип 2. Инсулиновата резистентност се появява много по-рано. При редовни профилактични консултации и вземането на своевременни мерки при установена инсулинова резистентност диабетът може да се предотврати или отложи. 

 

Чернодробна стеатоза - натрупването на масти в черния дроб е израз на разстроен контрол на обменните процеси на липидите, което се получава при инсулинова резистентност. Стеатозата и инсулиновата резистентност може да са умерено изразени или напреднали. Получават се нови данни, които показват, че стеатозата на черния дроб води към цироза и рак на черния дроб.

 

Атеросклерозата представлява процес на прогресивно натрупване на уплътнения и втвърдяване на стените на средните и големите артерии. Атеросклерозата води до коронарно артериално заболяване (сърдечни атаки, сърдечен пристъп, нестабилна стенокардия), инфаркт, инсулт, заболявания на периферните съдове (на крайниците). Рискови фактори за атеросклероза са:

  • високо ниво на лош (LDL) холестерол, ниско ниво на HDL холестерол
  • високо кръвно налягане
  • тютюнопушене
  • затлъстяване
  • захарен диабет
  • фамилна обремененост

 

Пораженията на кожата се изразяват в образуване на брадавици и състояние познато като акантоза (acanthosis nigricans), при което се наблюдава удебеляване (хипертрофия и хиперплазия) на клетки на епидермиса. При акантоза кожата потъмнява и се втвърдява. Обикновено са засегнати участъците около гънките, на врата и подмишниците (зони на триене). Това състояние се смята за показател за инсулинова резистентност. Установено е, че кожните брадавици често се появяват при пациенти с инсулинова резистентност. Брадавицата е доброкачествено образувание, което виси от кожата.

 

Инсулиновата резистентност води до проблеми с овулацията, зачеването, нередовен менструален цикъл и аменорея. Не е ясно дали инсулиновата резистентност влияе на мъжките репродуктивни функции. Синдромът на поликистозните яйчници се дължи на хормонален дисбаланс при младите жени. Най-явният симптом е липсата на менструация, наднормено тегло (при 50% от пациентките) и нетипично за жената окосмяване.

 

При инсулиновата резистентност се наблюва повишаване на нивата на мъжките полови хормони при жената. Инсулинът намалява нивото на белтъка, свързващ тези хормони, с което се увеличава свободната им фракция. Това може да се отрази само на лабораторните стойности на андрогенните хормони (тестостерон, дехидроепиандростендион сулфат и др.) или да се прояви клинично с повишено окосмяване над горната устна, по брадата, около гръдните зърна, в областта между лопатките на гърба, на кръста и по корема. 

4. Кой е застрашен от инсулинова резистентност?

 

Най-висока е вероятността да се развие инсулинова резистентност при:

  • наднормено тегло при индекс на телесната маса над 25кг/м2
  • мъже с талия над 100 см и жените с над 88 см.
  • възраст над 40 години
  • при наличие на родител с диабет тип 2, високо кръвно налягане или атеросклероза
  • при проявил се гестационен диабет (диабет по време на бременността)
  • високо кръвно налягане
  • триглицериди над нормата, нисък добър HDL холестерол или артериосклероза
  • синдром на поликистозните яйчници
  • акантоза

5. Как се поставя диагноза за инсулинова резистентност?

 

При консултацията лекарят провежда задълбочена анамнеза на пациента, преглед и назначава лабораторни изследвания. В медицинката практика се използва тест с обременяване с глюкоза, при който се измерва инсулинът на гладно и на определени периоди след прием на чиста глюкоза. По нивата на инсулина лекарят се ориентира за отговора на организма към него и съответно определя дали има инсулинова резистентност.


Диагнозата инсулинова резистентност не може да се постави от едно изследване, тъй като нормално показателите на кръвта варират. За всеки нивата са различни. Но наличието на висок инсулин  на гладно се смята за абнормално явление. В практиката най-често се използва формула, включваща кръвната захар на гладно и нивото на инсулина на гладно. Стойности над определен предел говорят за резистентност. Друг белег е покачването на инсулина над 5 пъти от изходния в хода на обременяването с глюкоза или достигането на стойности над 100 U/l.

 

6. Какви профилактични мерки могат да се вземат?

 

Нуждата от инсулин може да се редуцира чрез придържането към специален режим, който засяга предимно консумацията на въглехидрати. Въглехидратите се усвояват от организма след като се разградят на по-прости съставки. Някои въглехидрати се усвояват по-бързо от други, което ги отнася към групата с висок гликемичен индекс. Тези въглехидрати повишават кръвната захар рязко и изискват повече инсулин, който да регулира концентрацията й в кръвта.

 

Въглехидрати с висок гликемичен индекс или тези, които водят до рязък скок на захарта са чисти захари, бял хляб, брашна, картофи и продукти, изготвени с тях. 

 

Въглехидрати с нисък гликемичен индекс, чиято консумация води до плавно увеличаване на кръвната захар:

  • тестени продукти, които съдържат влакна (фибри) като пълнозърнест хряб и кафяв ориз
  • зеленчуци, които не съдържат нишесте като броколи, боб, аспержи, моркови и зелени зеленчуци

 

Когато въглехидратите се консумират в концентриран вид това силно повишава стойностите на кръвната захар, в сравнение когато се консумират в

богати на други съставки храни и ястия. Множество проучвания показват, че отслабването и аеробните упражнения повишават степента на усвояване на глюкозата от кръвта от мускулните клетки, в резултат на подобряване на чувствителността на клетките към инсулина. 


7. Какво е медикаментозно лечението на инсулиновата резистентност?

 

Метформинът е лекарството, което най-често се използва при терапия на диабет. Има два механизма на действие, които помагат за контрола на нивата на кръвна захар. Намалява производството на глюкоза в черния дроб, повишава чувствителността на мускулите и мастните клетки към инсулина. Така се намалява концентрацията на глюкоза в кръвта. По този начин метформинът регулира и нивото на инсулин в организма.

 

Метформинът редуцира развитието на диабет с 31 %, при положение, че се спазва специален режим на хранене и се повиши двигателната активност. При неспазване на тези две условия, ефективността на метформина не е толкова висока. Метформинът е безопасен медикамент, въпреки че се наблюдават някои неприятни странични ефекти от страна на храносмилателната система.

 

Друг медикамент с доказан ефект в превенция от неинсулинозависим диабет в клиническо изследване при пациенти с инсулинова резистентност  е препаратът акарбоза (acarbose). Лекарственият препарат действа в червата и намалява абсорбцията на захарите, което и води до намаляване на потребностите от инсулин след хранене. Медикаментът редуцира риска от развитие на диабет с 25 %.

 

Лекарствата от класа на тиазолидиндионите, например розиглитазон (Авандиа) повишават чувствителността към инсулина. Тези лекарства обаче на този етап не се използват широко в практиката, заради неблагоприятният ефект при сърдечна недостатъчност. Резултатите иначе показват намаляване на риск от развитие на диабет с 25 %.