5. Как се поставя диагноза за инсулинова резистентност?

 

При консултацията лекарят провежда задълбочена анамнеза на пациента, преглед и назначава лабораторни изследвания. В медицинката практика се използва тест с обременяване с глюкоза, при който се измерва инсулинът на гладно и на определени периоди след прием на чиста глюкоза. По нивата на инсулина лекарят се ориентира за отговора на организма към него и съответно определя дали има инсулинова резистентност.


Диагнозата инсулинова резистентност не може да се постави от едно изследване, тъй като нормално показателите на кръвта варират. За всеки нивата са различни. Но наличието на висок инсулин  на гладно се смята за абнормално явление. В практиката най-често се използва формула, включваща кръвната захар на гладно и нивото на инсулина на гладно. Стойности над определен предел говорят за резистентност. Друг белег е покачването на инсулина над 5 пъти от изходния в хода на обременяването с глюкоза или достигането на стойности над 100 U/l.